Двете червейчета

Дълбоко под една ливада живеели две дъждовни червейчета. Те се изхранвали с коренчета на киселец. Един ден едното червейче казало:
- Достатъчно, писна ми да живея тук долу! Ще попътувам, искам да видя света.
Опаковало си куфарчето и започнало да дълбае нагоре. Когато видяло как слънцето грее и вятърът гали тревите по ливадата, му станало леко на сърцето и то се запромъквало радостно между стъбълцата на цветя и треви. Едва изминало три метра, когато го открил един кос и ...го изял.
Второто червейче останало в своята дупка под земята, ядяло всеки ден коренчета на киселец и доживяло до дълбока старост.
Но преценете сами : Живот ли е това?

Franz Hohler

Под игото на турските сериали

За възпитанието, насилието и мира

Ще ви разкажа една малка история. Самата аз я чух преди доста време, една старица ми я разказа. Никога няма да забравя разказа й:
"Когато бях млада, родителите често биеха децата си. Считаше се за необходимо децата да бъдат бити, за да бъдат послушни и кротки. Всички майки и бащи трябваше да набият детето си, ако считаха, че е направило нещо, което не е трябвало според тях да прави.
Моят син Йохан беше едно жизнерадостно и послушно дете и аз не исках да го бия. Но един ден съседката дойде при мен и каза, че Йохан е бил в нейната градина и е откраднал ягоди. И че ако не го напердаша сега, ще си остане цял живот крадец.
На всички майки им се свива сърцето, когато някой се оплаква от техните деца. И аз си помислих: "Сигурно е права. Ще трябва порядъчно да напердаша моя син".
Йохан седеше и си играеше с кубчета - тогава той беше едва на пет години. Казах му, че ще го напердаша и той сам трябва да излезе и да отреже една пръчка. Той заплака и излезе. Аз седях в кухнята и го чаках.
Измина доста време, докато се върне. Плачейки, той се промъкна в кухнята, но не носеше никаква пръчка. "Мамо,- каза той хълцайки- не можах да намеря пръчка, но ето един камък, може него да хвърлиш по мен!" И ми подаде един камък - най-големия камък, който можеше да се побере в неговата малка ръчичка.
Тогава и аз заплаках, защото разбрах, какво си е помислил: "Мама иска да ме нарани, тогава по-добре ще го направи с един камък." Срамувах се. Взех го в прегръдките си и плакахме, докато отмалеем. Заклех се, че никога, никога няма да бия детето си. Взех камъка и го поставих на един рафт в кухнята, където можех да го гледам всеки ден, докато Йохан порасна.
Крадец от него не стана. Бих искала да разкажа това на моята съседка, но тя отдавна се беше преместила."
- Да, каза старицата, която разказа всичко това - тогава бях много, много млада.
Помислих си, че ако имам деца, и аз никога няма да ги бия. Родих две деца и никога не ги ударих. Станаха добри хора. Те също не бият техните деца.
Защо разказвам всичко това? За мира ставаше дума. Мисля, че има връзка с тази история. Все още има много майки и бащи, които бият децата си и мислят, че е за добро. Мислят, че с бой децата им ще станат послушни и покорни. Но вместо това такива деца стават хора, които обичат да бият. Защото, как от някого, който е свикнал с насилието от дете, ще стане по-късно мирен човек. И как ще има мир в света, ако няма миролюбиви хора. Вкъщи, в дома трябва да започва мирът. Мисля, че би било добре, на всички кухненски рафтове по света да стои по един камък, като напомняне: Стига насилие!
Познавам много държавници и политици, които трябва да имат такъв камък на кухненския си рафт.
Ала сигурно биха използвали камъните само за да си разбиват с тях един на друг главите.
Защото който вярва в насилието, действа като насилник.

Астрид Линдгрен
/превод от немски/

Продавачът и северният елен

Знаете ли поговорката "Да продадеш на северен елен противогаз"? Това казват в Швеция за някого, който е много работлив и сега ще ви разкажа, откъде е дошла поговорката.
Имало едно време един продавач, който бил известен с това, че на всеки можел да продаде всичко, което пожелае. Веднъж продал на зъболекар четка за зъби, на един хлебар пък продал хляб, а на един овощар щайга с ябълки.
- Ще те признаем за добър търговец,- му казали веднъж приятелите - ако продадеш на северен елен един противогаз.
Тогава търговецът отишъл далеч на север, в една гора, където живеят само елени.
- Добър ден! - казал търговецът на първия срещнат елен. - Купете си противогаз!
- Защо? -попитал еленът. - Въздухът тук е хубав.
- Всички в днешно време имат противогази - казал търговецът.
- Съжалявам, но не се нуждая от противогаз!- отвърнал еленът.
"Почакай, ще ти потрябва..."- рекъл си наум търговецът.
И започнал да строи фабрика в гората, в която живеели само елени.
- Луд ли си? - питали го приятелите му.
- Не, искам само да продам на елена един противогаз.
Когато фабриката била готова, от комина й се издигал толкова много пушек, че еленът се върнал при търговеца.
- Трябва ми един противогаз- казал еленът.
"Знаех си!" - усмихнал се вътрешно търговецът и веднага продал на елена един противогаз. - Качествена изработка! -казал той.
- Другите елени също се нуждаят от противогази, имаш ли още? - попитал еленът.
(Елените не знаят за учтивота форма "Вие").
- Имаш късмет!- казал търговецът. - Имам още хиляди противогази.
- Между другото, какво произвеждаш в твоята фабрика?- попитал еленът.
- Противогази - отвърнал търговецът.

P.S. Не знам точно, дали това беше шведска или швейцарска поговорка, но двете страни често се бъркат.
Франц Холер

Проблем с редактора на блога ми. Помогнете със съвет!

Приятели, от известно време имам проблем с редактора на блога ми. На първата снимка, ако виждате нещо,това е новият редактор, с който работех и преди, липсват опции за форматиране на текст, шрифт и цвят на шрифта, качване на видео и др. На втората снимка е старият редактор.
Не мога да редактирам и стари неща.Преди няколко дни не можех въобще да поствам в блога си, от 1 форум ме посъветваха да се върна на стария редактор, публикуването стана възможно.
Снимките се появяват като поредица от графични знаци,Това във връзка с HTML кода ли е? Кликвам на "Редактиране на HTML кода", но нищо не се появява.
Имал ли е някой подобни проблеми с блога си? Ще се радвам на всякаква помощ!
Благодаря!

Едно стихотворение в три варианта

Sie liebten sich beide, doch keiner
Wollt' es dem andern gesteh'n;
Sie sahen sich an so feindlich,
Und wollten vor Liebe vergeh'n.

Sie trennten sich endlich und sah'n sich
Nur noch zuweilen im Traum;
Sie waren längst gestorben,
Und wußten es selber kaum.
H. Heine

Они любили друг друга так долго и нежно,
С тоской глубокой и страстью безумно-мятежной!
Но, как враги, избегали признанья и встречи,
И были пусты и хладны их краткие речи.

Они расстались в безмолвном и гордом страданье
И милый образ во сне лишь порою видали.
И смерть пришла: наступило за гробом свиданье...
Но в мире новом друг друга они не узнали.
М. Лермонтов

Те се обичаха безумно и нежно,
с голяма тъга и страсти метежни.
Като врагове избягваха срещи, признания,
от любов изгаряха, но в тихо страдание.

Раздяла... Те поеха в посоки незнайни
и само в съня си се виждаха тайно.
Накрая дойде час на среща: В смъртта.
Но в новия свят никой другия не позна.
Hexemexe

Циганите били мръсни, а?