сряда, 12 декември 2018 г.

Светлина на угаснала звезда

                                          ©Adam Dobrovits
Твоите чувства
бяха достатъчно силни 
за да пробият стени
и достатъчно светли
за да хвърлят светлина
дори зад моята сянка.

Но толкова дълго 
те служеха за това,
че сега, когато накрая 
ме достигат
ти отдавна
си се освободила от тях.

Твоята любов ме достига
като светлина на отдавна 
угаснала звезда.
Топло светло сияние,
чийто източник само
студено и мрачно липсва.

Дори въздишката ми е сякаш
изстрел от някой пистолет.

Gerhard Feil




понеделник, 15 октомври 2018 г.

Утринна мъгла

Бавно
както утринна мъгла
от слънцето се разтопява
споменът за тебе избледнява.

Само понякога
сърцето престава да бие
и отново стари рани
се откриват.

Тогава
поглеждам в мъглата
и напразно се надявам
че ти насреща ми се появяваш.

Gerhard

неделя, 9 септември 2018 г.

Като котка

С тихи лапи
като котка
се прокраднах в сърцето ти
и уютно се настаних там.

Не е за чудене,
че оттогава имаш
сърдечни болежки.

Gerhard

вторник, 21 август 2018 г.

Езерото Блед и Баварските замъци

Още едно незабравимо пътуване това лято - най-после дойде ред и на Баварските замъци, които мечтаех да видя отдавна. Пътуването бе с автобус и отиването и връщането е доста изтощително, но красотите, които видяхме, си заслужават и дългия път, и жегите. Пък и да пътуваш през Алпите е доста интересно, наслаждаваш се на гледки: селца по склоновете или единични ферми, църкви, някой замък върху скали...
Първата вечер нощувахме в китно словенско селце в китно хотелче:
Срещу хотелчето ферма, 1/3 от двора с натрупан оборски тор, но всичко подредено под конец и няма и прашинка в двора. На сутринта се отправихме към езерото Блед.

Това е островчето в езерото, на което има построена църква. Може да се отиде до острова с традиционна лодка плетна, 
но със сестра ми предпочетохме да се разхождаме по крайбрежната алея и да се насладим спокойно на невероятните гледки.
Езерото е с температура около 23 градуса и ...
Бивша резиденция на Тито:
Замъкът над езерото, който не бе предвиден да посетим, жалко:
А с това електромобилче се събира боклука. Шофьорът се наведе и вдигна няколко шумки около  контейнерите:
Със сигурност бих се разхождала с дни около езерото без да ми омръзне, но ... Баварските замъци ни чакат и те.
Първият, който посетихме е дворецът Херенкимзее, намиращ се на остров в езерото Кимзее. До острова се стига с корабче, после се върви 15 мин. през горичка.









Вътре в дворците снимането не е разрешено. Красоти, пищно обзавеждане в различни стилове, Лудвиг Втори е замислял да надмине по красота и Версайския дворец. 
Довиждане и напред за нощувка в Мюнхен.
На следващата сутрин се отправяме към двореца Линдерхоф. Най-малкият, кокетен, с най-красивите градини, с прекрасни гледки към Алпите.











 Това е източният павилион.






 След това се отклоняваме към Австрия, за да насладим на алпийското езеро Планзее.


И напред към най-известният от дворците на Лудвиг Втори - Нойшванщайн.
 За да видите изцяло замъка от тази гледна точка се ходи до моста Мариенбрюке, като възможностите са пеша нагоре около 45 мин., с автобус или с файтон. Ние се качихме с автобус. За да стъпите на самия мост, се редите на опашка15-20 мин., мостът е над пропаст около 100 метра, а е дълъг около 50 м. И там трябва да се вредите някак за местенце да погледнете и снимате.
 После се връщате и вървите 10 мин към замъка.
 Ако трябва да кажа една дума за Нойшванщайн, тя е величественост.

 Не знам как си е представял Лудвиг да катери витиеватите стълби от етаж на етаж всеки ден, тъй като е замислял да го направи постоянно свое жилище, но както е известно, не е живял в него поради смъртта си.
 Един приятел германец се изказа доста отрицателно за строежа на този замък, който е разорил Бавария, на което отговорих, че в днешно време Бавария печели доста добре и от този замък, такова стълпотворение от туристи от цял свят съм виждала само във Венеция. С което той се съгласи.
И пак към Мюнхен, с фотопауза на Алианц Арена.
Последен ден -  тричасова пешеходна обиколка на Мюнхен. Красив град, много забележителности. 









Парадоксално, но това лято в Мюнхен чак усетих, че има лято. Обикаляхме по 40-градусови жеги.:) В свободното време реших да разгледаме още един дворец - Нюмфенбург.



И цурюк нах Булгариен. Една приятелка ме попита, какво най-много ми е харесало от екскурзията. Всичко!
 До следващата дестинация!