понеделник, 27 декември 2010 г.

Една година!


Днес блогът ми става на годинка. Да си призная честно, не мислех да пиша нещо по този повод. С този свой пост искам да уважа и благодаря на вас, моите читатели.  Не се считам за блогър, а да ви призная под секрет, допреди две години бях противник и на интернет. Не че съм отрицател на новото, но и вредите не са малко, а аз съм си пристрастителна натура. Не и че изпитвах някаква вътрешна потребност от блог. Идеята, а и конкретният повод за създаване на  блога ми дойде от публикации на Владимир Иванов–Krizt. Благодаря ти, Влади! Очаквах, техническото предизвикателство по направата е голямо, защото компютърно съм почти неграмотна.
Ползите за мен от този блог са много. Първо, изливам си настроението, когато не мога или не искам да говоря с някого от моите близки. Не очаквах, че ще имам толкова читатели, радвам се, че намирате нещо интересно в този „тюрлюгювеч”.  По-голямата полза е, че чрез рубриките „Прочети това” и „Блог на деня” чета и разглеждам интересни и вълнуващи неща.  Не мислех, че има толкова талантливи хора в България!
Благодарение на един пост в нечий блог се отказах да пратя писмо, написано в изблик на лошо настроение, с което щях да нараня или загубя човек, когото обичам. Този пост ми помогна да осъзная нещо много важно, което пропусках.
Искам да ви попитам, какво значи „фишинг сайт”и могат ли те да навредят на компютъра ми. Отваряйки някои блогове  се появява този огромен надпис и бързо ги затварям, защото ме е страх от неприятни последици, а блоговете са интересни за мен.
Въобще, прекарвам доста смислени часове в блогосферата, „усъвършенствайки се в изкуството нищо да не правя”.
Весели празници, приятели, и успешна нова година!  До нови срещи! :)

сряда, 22 декември 2010 г.

Трите желания



Врабчето на оградата чу, как Ханс и Грете си пожелават нещо за Коледа.
„Тогава и аз мога нещо да си пожелая”- помисли си то и се отправи към Всемогъщия.
 -Е, какво искаш?- попита Господ като се подсмихваше.
- Искам да съм орел, защото той е господар на небето.
- Добре, -каза Господ- тъй като скоро е Коледа, ще изпълня желанието ти. Лети към скалите!
Ах, това беше чудесен живот! Орелът бе най-близо до слънцето и нямаше никакви врагове. Но скоро той забеляза, че всички животни се боят от него. С никого не можеше да си дърдори, да обменя новини или да се боричка. Беше ужасно скучно.
Ех, ако знаех това предварително! – извика орелът. По-добре да бях станал мушнитрънче. Тооолкова съм тъжен!
- Тъй като е Коледа, - отвърна му Господ- искам да ти изпълня и това желание!
И той го превърна в мушнитрънче и го сложи в глога до оградата.
Мушнитрънчето чуруликаше весело по цял ден. Скоро си намери мила жена и им се родиха три малки.
- Така животът ми харесва!- пееше доволна по цял ден птичката и мъкнеше храна в гнездото.
Но скоро двойката забеляза, че кукувицата е оставила едно кукувиче яйце в гнездото им. Като се излюпи, ненаситното кукувиче грачеше по цял ден, буташе братчето и сестричетата си от гнездото и вечно бе гладно.
- Просто няма да издържа на това, по цял ден се претрепвам от работа! – вайкаше се мушнитрънчето.
- А по друг начин ли си го представяше?- попита Господ. – Но мога да ти изпълня още едно желание.
- Ах, мили Боже, бих искал да съм славей и да те възпявам в песни ден и нощ.
- Добре, - каза Господ. И предпазливо го сложи в клоните на върбалака до потока.
Славеят пееше, извиваше трели. Бяха прекрасни мелодии. Но всички хора отминаваха без да се заслушат. Никой не постоя, очарован от гласа му. Най-накрая славеят млъкна и потъна в дълбока скръб.
Така го намери Господ.
- Не ти ли харесва вече да пееш?
- Ах, Господи,  нито един човек не се спира да ме послуша. Всички са толкова шумни и вечно бързат по други неща. 
- Не го ли знаеше това? Само на всеки сто години един човек слуша унесено твоите песни. Последният път беше разказвачът Андерсен.
- Какво, да чакам толкова дълго? Няма да издържа. По-добре да си бях останал врабче!
Едва изрекло тези думи и вече клечеше на стобора. Старата ратайка тъкмо хвърляше зърна на кокошките и пуйките. Врабчето не чакаше да го поканят.
Вратата към коридора бе отворена. Ханс и Грете и цялото семейство се бяха събрали около елхата. Навън падаха едри снежинки, но на врабчето не му бе студено.
- Чииик, чиик, чирииик! Обичам ви!- чуруликаше врабчето. Така то благодари на хората, че и в студената зима остава при тях и получава храна.
И никога няма да забрави, че на Коледа Господ му е изпълнил три желания.

автор:  Erika Täuber



неделя, 19 декември 2010 г.

Още за коледните дръвчета


Защо коледното дърво е за предпочитане пред един мъж
1. Коледното дърво е винаги изправено.
2. Дори и малките носят удовлетворение.
3. Радват непрекъснато поне 2 седмици.
4. Коледното дърво има хубава фигура, дори и с украсата по него.
5. Можете да премениш коледното дърво в стил, който на теб харесва .
6. Коледното дърво е винаги доволно от своя размер.
7. Коледното дърво има сладки топки и не се сърди, ако счупиш някоя от тях, докато си играете.
8. На коледното дърво му е все едно, ако гледаш по цял ден по пижама романтични филми.
9. Не си длъжна да седиш цяла година около коледното дърво.


Защо коледното дърво е за предпочитане пред една жена
1. Първо можеш да опипаш и прецениш коледното дърво, преди да го занесеш вкъщи.
2. Коледното дърво не ревнува от други коледни дървета.
3. На коледното дърво му е все едно, ако имаш едно изкуствено в шкафа си.
4. На едно коледно дърво му е все едно, колко други коледни дръвчета сте имали в миналото си.
5. Коледното дърво не се сърди, ако за Коледа си купуваш прекалено скъпи инструменти и електроника.
6. Коледното дърво не се сърди, ако се търкаляш пиян под него.
7. На коледното дърво му е все едно, ако гледаш по цял ден футбол.
8. Коледното дърво не вдига скандали, когато се прибереш подпийнал в малките часове на нощта.
9. Когато вече не ти трябва коледно дърво, можеш да го изхвърлиш на боклука .
източник: оттук- оттам




четвъртък, 16 декември 2010 г.

Тя знае всичко

Продавам:

Пълното издание на Енциклопедия Британика, 45 тома, в много добро състояние.
Цена: 1000 евро.
Не се нуждая вече от нея, от вчера съм женен.
Моята жена има отговор на всеки въпрос...

източник: www.spapo.de

неделя, 12 декември 2010 г.

Украсихте ли вече елхата?

Време е за Коледната украса. В следващия пост Ви предлагам няколко нестандартни идеи за Коледни дръвчета. Традициите не са това, което бяха. ;)

Коледното дърво на маймуната


Коледната елха на майстора


Коледното дърво на спазващия диета


Коледната елха на американеца


Коледната елха на компютърния маниак


Коледното дърво на клошаря


Коледната елха на алкохолика


А ето ги и коледните елхи в най-лошия град за живеене в България. Ми криза, безработица, затова природата миналата седмица /не без наше съдействие, разбира се/ се погрижи и ние да си имаме креативна Коледна украса. С малко повече късмет, без големи ветрове и повторни наводнения, украсата ще изтрае и за следващите няколко Коледи.


В поста са използвани снимки от www.lachmeister.de

събота, 11 декември 2010 г.

Да можеш да чакаш...

В спокойствие да можеш да чакаш,

докато семето покълва, расте,

разцъфти и плодове даде.

В надежда да можеш да чакаш,

докато от срещи случайни

доверие се породи и в близост прерасне.

Във вяра да можеш да чакаш,

докато частите се напасват

и цялото образуват.

В любов да можеш да чакаш,

докато дойде точното време

да изживееш момента с всички сетива.

интерпретация на стихотворението на Melitta Zettl "Warten erleben"

петък, 3 декември 2010 г.

Прошепни ми то, напиши ми го, покажи ми го

прошепни ми го в ухото
приближи се
ела по-близо
така че да почувствам твоите устни

напиши ми го върху кожата
с твоите пръсти
с цялата си длан
така че да усетя всяка буква

дай ми знак
с очите си
покажи ми го с жестове
така че да се замая цялата

прошепни ми го
напиши ми го
покажи ми го

сряда, 1 декември 2010 г.

Казваш, че ме обичаш...

Казваш, че обичаш слънцето,
но когато силно грее,
търсиш сянка.

Казваш, че обичаш дъжда,
но когато вали,
разтваряш чадър.

Казваш, че обичаш луната,
но когато тя свети,
спускаш завесите.

Казваш, че обичаш вятъра,
но когато духа,
затваряш прозореца.

Страхувам се, когато казваш:
"Обичам те!"

/превод от немски/ източник: http://www.passail.eu