Блогът ми днес става на 5 години. Не съм настроена за равносметки,хумористично, статистически или пък поетично.
Благодаря, че се отбивате, радвам се, че нещо за себе си намирате!
събота, 27 декември 2014 г.
сряда, 24 декември 2014 г.
И отново
©Олеся Сержантова - Сънят на Алиса
Коледа
без сняг,
без елха,
и пак сама
въпреки че ...
всъщност си при мен
поне във мислите
...и така, поне
във моите мисли.
Gerhard Feil
Коледа
без сняг,
без елха,
и пак сама
въпреки че ...
всъщност си при мен
поне във мислите
...и така, поне
във моите мисли.
Gerhard Feil
събота, 13 декември 2014 г.
Рецептата за щастие
©Олеся Сержантова
Много хора знаят някаква рецепта да са щастливи, но често им липсват основни подправки.
Изкуството в живота – също, както и в готварството – се състои не в това, да си набавиш всички важни продукти и подправки, а в това, с наличните материали да сътвориш една вкусна магия.
Gerhard Feil
Много хора знаят някаква рецепта да са щастливи, но често им липсват основни подправки.
Изкуството в живота – също, както и в готварството – се състои не в това, да си набавиш всички важни продукти и подправки, а в това, с наличните материали да сътвориш една вкусна магия.
Gerhard Feil
петък, 5 декември 2014 г.
Без отговори
Никой часовник не ти казва,
кога е дошъл истинският момент.
Никой календар не ти казва,
колко дни още ти остават.
Никой кантар не ти казва,
колко тежи едно решение.
Никоя ролетка не ти казва,
колко голяма е тази любов.
Никой термометър не ти казва,
защо нейната любов те топли,
но все пак те кара да трепериш.
Дори честотата на пулса ти
само смътно издава,
какво се случва в сърцето ти,
което единствено знае отговора
на всичките тези въпроси.
Gerhard Feil
©Audrey Kawasaki
неделя, 16 ноември 2014 г.
събота, 1 ноември 2014 г.
До езерото Керкини, ама не би
Отдавна ми се ходеше до езерото Керкини в Северна Гърция, защото бях гледала много красиви снимки на розово фламинго, пеликани...
И ето че се удаде удобният момент - екскурзия с колегите във ваканционния ден за учениците. Маршрутът ми се видя дългичък за един зимен ден: пещерата Алистрати, гр. Серес и езерото Керкини, но пък обичам да пътувам и ще се полюбувам на тези красиви птици.
На отиване минахме през ГКПП Илинден.Бяхме срели в Гоце Делчев на почивка и докато се бавехме да тръгнем, подвикнах на шега "Хайде, шофьора, да тръгваме, че фламингите заспаха..."
И се оказах лош пророк.
Пещерата Алистрати определено си заслужава да се види.
Всякакви причудливи образувания по маршрут 1 км. Посещението трае 1 час, и може да се посещава и от инвалиди. Снимките са от нета, снимането е забранено.
След един час сме в Серес. По време на обедната сиеста на гърците всичко е затворено, тук -там някоя пекарна и фаст фууд заведение работят.
Хапнахме гръцки банички и баклави, може и да е имало какво да се види, но за 1 час толкова. И хайде към Керкини, което е на 10 км. от Серес.
Да,ама не. Шофьорът ни от туристическа фирма. никога не е ходил там. Подмине кръстовище или табела, върне на заден ход и се чуди накъде да тръгне. Няма и кого да пита. Обажда се на негови колеги в България... Най-сетне хвана правилната посока към езерото, че се бяхме изпопритеснили, че ще се стъмни.
Но да хванеш правилната посока, не значи, че ще стигнеш до цела. Ха натам-насам, връщане, пак обратно, въртене в кръг, накрая слезе водачката да пита в една един човек пред една къща, той сочи посоката от която се връщаме, излезе жена му, тя сочи към друго място, та започнаха да се карат...
И след час и половина след Серес, най-сетне пристигаме. С тези корабчета
трябваше да видим това
и други неща, но на лунна светлина
видяхме само това:
И така, ако сте мераклии и вие да видите езерото Керкини, отделете си цял ден само за там. Наоколо има и заведения, има къде да се нахраните.
Пак ще се ходи, но този път самостоятелно с кола... На 30-тина км. е само от ГКПП Кулата.
И ето че се удаде удобният момент - екскурзия с колегите във ваканционния ден за учениците. Маршрутът ми се видя дългичък за един зимен ден: пещерата Алистрати, гр. Серес и езерото Керкини, но пък обичам да пътувам и ще се полюбувам на тези красиви птици.
На отиване минахме през ГКПП Илинден.Бяхме срели в Гоце Делчев на почивка и докато се бавехме да тръгнем, подвикнах на шега "Хайде, шофьора, да тръгваме, че фламингите заспаха..."
И се оказах лош пророк.
Пещерата Алистрати определено си заслужава да се види.
Всякакви причудливи образувания по маршрут 1 км. Посещението трае 1 час, и може да се посещава и от инвалиди. Снимките са от нета, снимането е забранено.
След един час сме в Серес. По време на обедната сиеста на гърците всичко е затворено, тук -там някоя пекарна и фаст фууд заведение работят.
Хапнахме гръцки банички и баклави, може и да е имало какво да се види, но за 1 час толкова. И хайде към Керкини, което е на 10 км. от Серес.
Да,ама не. Шофьорът ни от туристическа фирма. никога не е ходил там. Подмине кръстовище или табела, върне на заден ход и се чуди накъде да тръгне. Няма и кого да пита. Обажда се на негови колеги в България... Най-сетне хвана правилната посока към езерото, че се бяхме изпопритеснили, че ще се стъмни.
Но да хванеш правилната посока, не значи, че ще стигнеш до цела. Ха натам-насам, връщане, пак обратно, въртене в кръг, накрая слезе водачката да пита в една един човек пред една къща, той сочи посоката от която се връщаме, излезе жена му, тя сочи към друго място, та започнаха да се карат...
И след час и половина след Серес, най-сетне пристигаме. С тези корабчета
трябваше да видим това
и други неща, но на лунна светлина
видяхме само това:
И така, ако сте мераклии и вие да видите езерото Керкини, отделете си цял ден само за там. Наоколо има и заведения, има къде да се нахраните.
Пак ще се ходи, но този път самостоятелно с кола... На 30-тина км. е само от ГКПП Кулата.
петък, 24 октомври 2014 г.
Смазващо Нищо
© Олеся Сержантова
Една мисъл и едно чувство,
едно желание, един копнеж
или потребност…
…нямат маса и тегло.
Човек може да е преизпълнен
с емоции –
това не го прави по-тежък.
Но всяко едно от това,
и особено тяхната сума,
лежи като камък на плещите му.
И към всичко това, което уж не тежи,
прибавим още и Онова,
което липсва на човек.
Смазващо Нищо.
Gerhard Feil
Една мисъл и едно чувство,
едно желание, един копнеж
или потребност…
…нямат маса и тегло.
Човек може да е преизпълнен
с емоции –
това не го прави по-тежък.
Но всяко едно от това,
и особено тяхната сума,
лежи като камък на плещите му.
И към всичко това, което уж не тежи,
прибавим още и Онова,
което липсва на човек.
Смазващо Нищо.
Gerhard Feil
Абонамент за:
Публикации (Atom)