сряда, 18 февруари 2015 г.

Продължението на "От снимка към действие или има и добри хора... "

И сега с удоволствие ще ви покажа щастливата развръзка и участниците в сортиране на боклуците от вчерашния ми пост и подреждане на дървата. Снимките са със запазени авторски права на фейсбук групата Снимай Перник, нека всички видят!:
Жената Di Stant Drea Mer купи дървата и участва в сортирането на боклуците.
Инициатор и организатор бе  Kristian Fox
 Участваха 4 човека от общността Съботни Велоразходки
и Konstantin Mihailov от фондация "Дивите животни".
Това са нашите герои. Дано техният пример е заразителен!

вторник, 17 февруари 2015 г.

От снимка към действие или има и добри хора...

Може би повечето, които се отбивате тук, ме считате за малко романтична натура. Публикувам предимно преводи на поезия, снимки на цветенца, дръвченца, красиви пейзажи от места, които посещавам.
Но аз съм един твърде скептичен реалист, от  зодията ли ми е, от живота ли...
Прибирайки се в събота пеша от кратка разходка от околностите на града, /разбира се, наснимах напъпващи дръвчета, бели брезички на фона на идеално синьото небе... / се натъкнах в един двор  на тази гледка:
Не мога да кажа дори, че е типична за нашия мръсен град.
В неделя я публикувах в групата във фейсбук групата "Снимай Перник, нека всички видят!". Целта на тази група е да се снима и показва красивото и грозното в Перник. Не очаквах някаква реакция, най-много да си поначешем езиците. Но... се започнаха коментари, повечето неодобряващи гледката, естествено. Някой каза, че живеел наблизо, дворът невинаги е бил такъв, в къщата живеела клошарка, грижела се сама за внучета, случили ѝ се били нещастия за кратко време и може би не е имала време да изчисти. Друг предложи да се помогне, от какво точно имала нужда жената. Попитаха ме за адреса, но аз не го знаех, дадох точно описание на мястото, където се намира къщата. Един от групата, каза, че днес ще отиде, дано си е там жената.
Връщам се днес на обяд от работа, отварям фейсбука и що да видя: жената вече е посетена, 58- годишна, безработна, с малко трудов стаж, прехранва се със събиране на горните боклуци от контейнерите. Имала нужда от дърва за огрев. Друг се задействал, утре ще ѝ бъдат доставени безвъзмездно 5 кубика нарязани дърва, членове на групата се уговарят в колко часа да се срещнат за пренасяне на дървата и кога ще направят кошове, за да събира жената в тях отпадъците... Чудо! Не бях и помисляла даже, че ще се стигне до нещо подобно.
Радвам се, че моят скептицизъм бе "жестоко наранен"от проявената човещина.  Има и добри хора и винаги ще има. Дано се множат!
Бих изписала имената на хората, заловили се веднага да помогнат на един напълно непознат човек, но не ги познавам, зная единствено техните фейсбук-никове от коментарите, нямам нито един приятел или познат сред тях. Помолих, да публикуват снимки от утрешната акция, за да видим кои са и да се чувстваме съпричастни към ставащото хубаво нещо. Дано този ми пост има продължение.

неделя, 8 февруари 2015 г.

Креватна история

Един аромат ми разказва 
без думи историята
на сладка тайна
която омачканите чаршафи
крият в себе си

Без въпроси
би трябвало всъщност
да сложа свежо бельо

но да изгориш една книга
не би било по-тежко

Gerhard Feil


неделя, 1 февруари 2015 г.

Какви вопли!



           ©Audrey Kawasaki

Бих могъл да ридая -
но не мога.

Добре съм, здрав съм,
не страдам от глад и жажда,
имам работа, имам пари -
не много, но достатъчно.
Свободен съм във всеки смисъл,
ако нещо ми стои на пътя,
то е сигурно - това съм аз самият.

Бих могъл да ридая,
а не мога.
И ако бих могъл да ридая,
то причината е само една:

"Защото съм добре,
но не се чувствам така."

Gerhard Feil