Преди месец ми се наложи да си припомня правилника за движение и попаднах на тази:
/клик на снимката за увеличение/
сряда, 31 август 2011 г.
неделя, 28 август 2011 г.
Познавач на човешката душа
сряда, 24 август 2011 г.
Заслужава си да се види: Одрански манастир
Има прекрасни кътчета в България, които все още не са отбелязани в Google maps. Едно от тях е Одранският манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел". Манастирът се намира в Западна България, Земенска община, чудесно място за еднодневен излет.
Това беше първото нещо, което ме впечатли, преди да зърнем манастира. Помислих го за поднос за дарения отдалеч, а всъщност се оказа прекрасна дървесна гъба.
Така и не видяхме монаха, обитаващ манастира /явно го нямаше в този ден/, но манастирските порти и всичко вътре бе гостоприемно отворено за посетители.
Много ме впечатли това, че в двата параклиса има оставени цени на сувенири, мед, ракия и билки от манастира и можеш да се самообслужиш, касата я виждате. /Дано някой недобросъвестен не злоупотреби с тази информация/. Всъщност, видяхте и в горните снимки безценната църковна утвор.
Из околността, флората и фауната на манастира.
Тъй като наистина почти няма информация за манастира в интернет, ето и няколко съвета, ако решите да го посетите: Манастирът не предлага хотелска част, не може да пренощувате в него. До самия манастир може да стигнете с високо проходима кола или да оставите колата си в в края на асфалтирания път, след което имате преход от около един час максимум.Отклонението за манастира е в центъра на с. Дивля.
събота, 20 август 2011 г.
Никой път не пресича вече другия
Там, където двама срещна любовта,
всеки прави своя кръг
и сега самотен бърза към дома,
няма вече кръстопът.
Там, където пътищата ни се кръстосаха,
никой път не пресича другия.
Каквото преди беше кръстовище,
сега е просто едно кръгово.
Gerhard Feil, www.gegge.de
всеки прави своя кръг
и сега самотен бърза към дома,
няма вече кръстопът.
Там, където пътищата ни се кръстосаха,
никой път не пресича другия.
Каквото преди беше кръстовище,
сега е просто едно кръгово.
Gerhard Feil, www.gegge.de
четвъртък, 18 август 2011 г.
вторник, 16 август 2011 г.
Страх и съмнение
Не се съмнявай
в този,
който ти казва,
че се страхува.
Но се страхувай
от този,
който ти казва,
че не познава съмнението.
Erich Fried
в този,
който ти казва,
че се страхува.
Но се страхувай
от този,
който ти казва,
че не познава съмнението.
Erich Fried
неделя, 14 август 2011 г.
Автопортрет с акроиме
Тъй като съм скарана с изобразителното изкуство, реших да се обрисувам с думи:
Динамична, добронамерена /но не и добра/
Искрена, истерична /рядко/
Майтапчийка, маневрена /не и с колата/
Иронична,изобретателна /неволята учи/
Тъжна /често/, творческа /рядко/
Реалистична, разумна /но не умна/
Истинска, интелигентна /средно/
Напредничава, недоверчива /има защо/
Аз, авантюристична /експлорваща/
И някои допълнения с моя псевдоним:
Humorvoll
Ehrlich
Xenophil
Einfühlsam
Misstrauisch
Einsam
X-mal?
Echt
Динамична, добронамерена /но не и добра/
Искрена, истерична /рядко/
Майтапчийка, маневрена /не и с колата/
Иронична,изобретателна /неволята учи/
Тъжна /често/, творческа /рядко/
Реалистична, разумна /но не умна/
Истинска, интелигентна /средно/
Напредничава, недоверчива /има защо/
Аз, авантюристична /експлорваща/
И някои допълнения с моя псевдоним:
Humorvoll
Ehrlich
Xenophil
Einfühlsam
Misstrauisch
Einsam
X-mal?
Echt
събота, 13 август 2011 г.
Парус
снимка тук
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?..
Играют волны - ветер свищет,
И мачта гнется и скрыпит...
Увы! он счастия не ищет
И не от счастия бежит!
Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!
М.Ю.Лермонтов
четвъртък, 11 август 2011 г.
Когато любовта умре
Когато любовта умре,
любовта, която двама са изпитвали един към друг,
тогава няма молитвена зала,
няма букет и няма гроб.
Понякога има една кутия,
пълна със спомени,
която не се погребва,
а прашасва някъде в килера.
Има само двама опечалени,
от които, обаче, само единият истински тъгува,
докато другият, обикновено, нещо друго празнува.
Gerhard Feil, "Unbestattet", www.gegge.de
сряда, 3 август 2011 г.
Наистина хубаво
Гмуркам се с неподозирана лекота
в приятно хладната вода
и се наслаждавам на една измамна илюзия.
Чувствам се в безопасност и необременен,
носен от вълните
и се наслаждавам на една измамна илюзия.
Чувствам се в безопасност и необременен,
носен от вълните
на нежността и пълната всеотдайност.
Безразлично ми е,
че това е безразсъдно и нереалистично
и че всъщност дори не е желателно.
И ми е все едно
че не съм добър плувец,
просто е прекрасно.
До момента,
който се нарича потъване,
беше наистина хубаво.
изображение и стих: Gerhard Feil, www.gegge.de
понеделник, 1 август 2011 г.
Забравено
Мисля за теб,
докато финия пясък
се процежда между пръстите ми.
Колко лесно е да се улови
едно хубаво чувство,
но не и да се задържи.
Вятърът изтрива твоите следи,
но с всяка вълна на плажа
отново изплуват спомени.
изображение и стих: Gerhard Feil, www.gegge.de
Абонамент за:
Публикации (Atom)