сряда, 23 май 2012 г.

Принцът е само измислен герой


Няма да дойде принцът да те освободи,
ако проспиваш напразно годините ти,
ако днес ти твоя ум  не упражняваш
и мисленето все за утре го отлагаш.

Няма да дойде принц да те прегърне
и от днес  в твой водач да се превърне.
Излез от сладката си дрямка ти сама,
иначе си оставаш просто бедна овца.

Няма да дойде принц със целувка, знай,
на грижите ти няма друг да сложи край;
няма в действителност царско синче
от готварската печка до трон да те заведе.

Животът е в твоите ръце, момиче мило,
довери се само на своите сили.
Направи още днес решителен завой!
Принцът е само измислен герой.

Josef Reding, “Mädchen, pfeif auf den Prinzen!”

петък, 18 май 2012 г.

...колко много копнее сърцето ми


Колкото повече усещам,
колко много копнее сърцето ми –
много повече от тялото ми,
а то жадува вече
в не незначителна мярка –
дори ако не прекомерно.
Във всеки случай не по такъв начин
прекомерно,
както моето сърце.
Прекомерно сигурно затова,
че не зная каква в мярка да измеря
този копнеж на сърцето.
Как може или трябва
да се мери копнежът на сърцето.
В километри разстояние?
В минути, дни, години?
Или все пак като тежест,
с която той лежи
върху гърдите на някого?
-Тогава ,обаче, не в килограми,
а в тонове.

Колкото повече усещам,
колко много копнее сърцето ми,
по нещо, което в езиковото общуване
назоваваме с думата любов,
при това този копнеж
естествено цели повече общуването
отколкото езика
и има привкус на болест...
... и точно така се чувства то.

Колкото повече усещам,
колко много копнее сърцето ми,
толкова повече размишлявам,
дали това, което желае сърцето
го искам всъщност  и аз
и ми се струва, че някак ми е все едно,
колкото и много да копнее сърцето ми,
а ако не е така,
тогава само заради сърцето е
... и мъничко заради тялото.

Колкото повече усещам,
колко много копнее сърцето ми,
толкова по-силно желая,
сърцето ми накрая да долови
колко безсмислен е този копнеж:

Голямата любов
обещава толкова много
и далеч много повече,
отколкото тя може да даде,
очакваме ние от нея.


Gerhard Feil

неделя, 13 май 2012 г.

Пак ще се ходи

Наскоро чух за древния кладенец край село Гърло, Брезнишко от приятелка и веднага си заплюх тази дестинация, още повече, че живея недалеч от мястото. Тези дни в медиите се пуснаха доста материали за уникалния храм-обсерватория:
http://news.zapernik.com/350972.html
Тръгнахме вчера следобяд да го видим. В с. Гърло питайки за пътя към язовир "Красава" попаднахме на самата кметица. Тя ни обясни накъде да вървим и къде да оставим колата, но допълни, че едва ли ще го намерим, защото е много обрасло. Ние естествено не се отказахме.
Оставихме колата малко по-рано, защото не видяхме никакви стари паметници.
Приятен за ходене път сред богати вили. А ето ги и старите паметници, докъдето можеше да стигнем с колата:
Не посмях да нагазя по-наблизо в този треволяк, нямаше и никакви обозначения-табели, що за находки са това. Още половин час сред красиви природни гледки:
Ето го и язовир "Красава":
Минахме по стената, както ни бяха обяснили, но не съзряхме никаква пътечка. Поне оттам видяхме сградата на пазача и се върнахме да питаме. Човекът ни обясни, че трябва да прескочим ограда след като минем стената, да слезем надолу и ще видим пътеката. Показа ни една полянка, докъдето трябва да стигнем, там имало и водосборище и "долу някъде под поляната се намира това, отдавна не съм ходил". Попитах изрично пътеката води ли дотам, да, има пътека. мисля, че никога не е ходил до там, само е чувал, защото до мястото има сигурно около 20 минути път.
Прескочихме оградата, слязохме и наистина видяхме пътеката. Самото и начало е стръмно почти 90 градуса, но това са само 3-4 метра. По-нататък пътеката минава и сред тези гъсталаци:
Не е трудна за ходене. Стигнахме до водосборището, както каза пазачът и оттам накъде? Няма пътека, всичко обрасло. Разпръснахме се да търсим /бяхме три приятелки/, но заваля дъжд. Скрихме се под един храст, имахме само един чадър. Стояхме, докато престана дъжда, вече бяхме само три мокри кокошки. И пак търсене, нищо - треволяци, гъсталаци. Тръгнахме си. По отвесната пътечка всеки се спусна кой както можеше, вече бе кална пързалка, аз се хързулнах на заден ходен с платненките ми, придържайки се странично за някакви храстчета. Едната приятелка падна, снимка няма да прилагам ;), хубавото е, че нямаше счупено-навехнато. Всичко е добре, когато свършва добре.
Бях чела в интернет, че група учени от БАН са разчиствали мястото преди два месеца. Май само са си направили пикник, можеше поне да поставят някакви обозначения. Още по-любопитно е, че въпросният кладенец е включен като еднодневна екскурзия на известна туристическа фирма. Май и те само са чели за него, или поне да поставят условие, туристите да са добре подготвени физически:))).
Интересна  научна статия със снимки и видео материал ще намерите тук:
Древен кладенец-телескоп край с. Гърло

вторник, 8 май 2012 г.

През лятото

© M/I Garmash: Blooming Beauty
Насън беше лято
но твоята кожа бе хладна
и нежна


Насън ние се обичахме
и вярвахме в един живот


Gerhard

четвъртък, 3 май 2012 г.

В очакване на чудото

Anna Silivonchik: Girl And A Cat


Накъде с любовта
когато няма никой 
който иска да я има


Накъде с мечтите
когато никоя от тях
не се сбъдва


Откъде да взема търпението
да чакам едно чудо


Gerhard