вторник, 6 август 2019 г.

Пиринският Стоунхедж

или една разходка до мегалитните скални образувания край с. Мечкул и параклис "Св. Мина".
Селото ми е на 20-тина километра от тази местност и още преди няколко години чух реклама на това малкоизвестно място по местно радио. И ето че дойде ред да видя тези природни чудатости.
За да го посетите, следвате отбивката по главен път Е 79 към село Брежани, продължавате към село Ракитна, след него към село Мечкул. Пътят след Брежани е доста лош. На едно било, преди да влезете в с. Мечкул вдясно има табела за набиране средства за параклис "Св. Мина" и черен път. Оставихме колата и тръгнахме пеш /30-40 мин./. До параклиса може да се стигне и с високопроходима кола, но гледките наоколо не са за изпускане.
 Поглед към с. Стара Кресна
 Кръстът на хълма над с. Брежани
 Първите интересни скални образувания.



 Зад тях в далечината вече се вижда параклиса.





Много камъни като отсечени с нож.

 Малко скално кресло.
 Скален гущер, пълзящ към букета, извиращ от скалата.
 Приближаваме към параклиса и скалните образувани до него. В парклиса може да се влезе и запали свещ.
На Свети Мина се прави курбан в местността, има множество сковани маси и пейки.
 Стъпката на Крали Марко - може би естествена вдлъбнатина в камъка или пък издълбана от ръцете на траките, пълна с вода, а някой беше сложил и цветенца. Замиваме се за здраве.


 Наоколо е осеяно с малки каменни кръстове, може би старо гробище на с. Мечкул, на някои се разчитат и години - 1886 г., 1906 г.






 Между двата склона е Кресненското дефиле.
 Поглед към с. Черниче
Със сигурност не разгледахме всичко, но се заредихме с енергия от красивите гледки.

вторник, 16 юли 2019 г.

За времето


Дни и години изтичат
докато в края нищо не остава,
освен малкото моменти,
в които времето си забравил.

Мимолетни, моменти без време
се прибавят към един смисъл,
който животът е получил,
когато от времето нищо не остава.

Gerhard Feil

четвъртък, 30 май 2019 г.

Под контрол

Държиш всичко под контрол:
работата ти,
финансите ти,
ежедневието ти,
всичко е под контрол.

Но не в по-малка степен
всичко това 
те държи под контрол.

Gerhard Feil

вторник, 5 март 2019 г.

Лате макиато

Още бяхме заедно, 
но ти отдавна 
ме беше напуснала.
В мислите си беше
при една нова любов, 
при една нова надежда.

Седяхме в едно кафене,
а аз не исках да разбера, 
че това беше раздяла,
че любовта може да бъде
като едно студено лате макиато.

А аз все още
бях луд по теб.

Gerhard

сряда, 12 декември 2018 г.

Светлина на угаснала звезда

                                          ©Adam Dobrovits
Твоите чувства
бяха достатъчно силни 
за да пробият стени
и достатъчно светли
за да хвърлят светлина
дори зад моята сянка.

Но толкова дълго 
те служеха за това,
че сега, когато накрая 
ме достигат
ти отдавна
си се освободила от тях.

Твоята любов ме достига
като светлина на отдавна 
угаснала звезда.
Топло светло сияние,
чийто източник само
студено и мрачно липсва.

Дори въздишката ми е сякаш
изстрел от някой пистолет.

Gerhard Feil




понеделник, 15 октомври 2018 г.

Утринна мъгла

Бавно
както утринна мъгла
от слънцето се разтопява
споменът за тебе избледнява.

Само понякога
сърцето престава да бие
и отново стари рани
се откриват.

Тогава
поглеждам в мъглата
и напразно се надявам
че ти насреща ми се появяваш.

Gerhard

неделя, 9 септември 2018 г.

Като котка

С тихи лапи
като котка
се прокраднах в сърцето ти
и уютно се настаних там.

Не е за чудене,
че оттогава имаш
сърдечни болежки.

Gerhard