четвъртък, 31 декември 2009 г.

Открий ме!
Открий ме, аз съм близо до теб-
самотен остров сред огромно море.
Чаках те както чака брега,
съня на влюбени вълни.
Недей да мислиш нито за миг,
че щом ме видиш ме познаваш добре.
Пред теб е само мъничка част
от остров скрит във дълбини.
Навярно този остров е щастлив -
ще кажеш ти щом срещнеш моето лице.
Скрита за теб остава болката
на едно сърце.
Открий ме, аз съм близо до теб -
самотен остров сред морето необятно.
Зная, че ти ще дойдеш някога
тук на този бряг!
Пропускаме много истини
във своя трескав бяг...
Открий ме ти - аз съм пристанът
на безбурен бряг!


сряда, 30 декември 2009 г.



Почакай, скоро...

австрийска приказка

Един млад селянин имал среща в гората със своята годеница. Тъй като бил много нетърпелив, той отишъл на срещата много рано. Седнал под едно дърво. Докато чакал не виждал слънчевите лъчи, не забелязвал прелестта на пролетните цветя, не чувал чуруликането на птиците. Не обичал да чака...
Изведнъж пред него се появило белобрадо старче, което му казало:
- Знам, какво те ядосва. Ти не обичаш чакането. Вземи това копче и го заший на ризата ти. Ако чакаш нещо приятно и времето ти минава твърде бавно, завърти копчето надясно. Така ще прескочиш напред във времето.
След като зашил копчето на ризата си, младежът го завъртял надясно. Пред него веднага се появила неговата годеница.
- Колко хубаво! - помислил си той. -Но аз искам да се оженим колкото се може по-бързо!
Отново завъртял копчето надясно ... и седял вече с булката си на сватбената трапеза.
Младият мъж си помислил: "Сега обаче трябва да си построим къща, а за това трябва много време. Не искам да чакам толкова!"
Той отново завъртял копчето. Пред него се появила голяма празна къща и младоженците се нанесли в нея.
- Сега ни липсват само децата! - казал си мъжът и отново не могъл да чака. Завъртял бързо копчето надясно: ...и ето че държал синовете си в скута.
И отново му хрумвало нещо ново, той не можел да чака и въртял, въртял копчето надясно, така че целият му живот минал покрай него. Без да забележи младежът бил станал вече възрастен мъж и лежал на смъртното легло. Вгледал се назад в живота си и едва сега разбрал, колко грешно е постъпил. На младини той искаше да си спести всяко чакане. Сега, в края на живота си, той осъзнал, че и чакането в живота има някакъв смисъл.
- Може би ще мога да върна времето мъничко назад? - помислил старецът в последната си минута.
С трепереща ръка завъртял той копчето мъничко наляво.
... Тогава се събудил и видял, че още седи под цъфтящото дърво и чакал своята годеница. Но вече знаел за чакането. Погледнал към синьото небе, вслушал се в песента на птиците, наслаждавал се на аромата на цветята и се радвал на чакането.








неделя, 27 декември 2009 г.



Стихоплетство, инспирирано от приятелите от Svejo







Какво е...?

Какво е мъжът без жена?
Какво е дървото без корен?
И струва ли истина без лъжа?
Здраве цениш го, щом бил си болен.

Земята без слънце какво е?
Какво е небе без звезди?
Какво е вълната без бряг?
Живот без любов - за какво ли...

Едно стихотворение в три варианта:

Heinrich Heine

Herz, mein Herz, sei nicht beklommen,
Und ertrage dein Geschick,
Neuer Frühling gibt zurück,
Was der Winter dir genommen.

Und wie viel ist dir geblieben!
Und wie schön ist noch die Welt!
Und, mein Herz, was dir gefällt,
Alles, alles darfst du lieben!

А. С. Пушкин

Если жизнь тебя обманет,
Не печалься, не сердись!
В день уныния смирись:
День веселья, верь, настанет.

Сердце в будущем живет;
Настоящее уныло:
Всё мгновенно, всё пройдет;
Что пройдет, то будет мило.


Превод на Hexemexe :

Не бъди печално, ти, сърце,
и понасяй своята съдба!
Това, което зимата от теб отне,
ще ти върне скоро пролетта!

Не забравяй, калко хубав е света,
колко много предстои...
Хора, градове, цветя -
всеки, всичко обикни!