четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Ужасите на немския език

Който сам не е изучавал немски език, не може да си представи колко заплетен език е това.
Със сигурност няма такъв език в света, който е толкова безсистемен, толкова хлъзгав и изплъзгващ се като змиорка, за да може човек да го хване.  Носиш се безпомощно в него ту натам, ту насам като в бушуващо море, в крайно изтощение, и когато вече си мислиш, че си намерил някакво правило,  което предлага твърдо дъно, за да си отдъхнеш за момент от  безпорядъка и врявата на десетте части на речта, виждаш в граматиката : „Да се обърне внимание на следните изключения”. Един поглед върху тях показва, че те са повече, отколкото примерите за самото правило. И така отново  безнадеждно си захвърлен зад борда да преследваш нова планина Арарат и вместо това да намериш плитчина. Това е опитът, който имам  и непрекъснато натрупвам.
За трудностите в немския език може да се убедите като вземете който и да е немски вестник. Едно нормално изречение в немски вестник е изненадваща забележителност; то заема четвърт страница и съдържа всичките части на речта на този език, не в някакъв установен ред, а разбъркано. Изречението се състои предимно от сложни думи, съставени от пишещия за неговите цели, които не можете да намерите никъде в речниците; често шест до седем думи се съдържат в една сложна дума, без шевове и връзки, в изречението се разказва за 14 до 15 различни неща,  всяко от които образува едно междинно изречение, понякога едно главно вметнато изречение включва няколко по-малки и за да не се разпаднат едно от друго отчасти се придържат със скоби; - след всичко това накрая идва глаголът и едва тогава се разбира, какво всъщност е искал да каже авторът; след глагола авторът завършва, както на мен ми изглежда само като декоративна  дреболия с думите „haben zu sein“,  „gewesen sein dürfenили подобни. Сигурно тази заключителна изненада е нещо като заврънкулка, която имат обичая да слагат под подписа си, нещо, което не е необходимо, но изглежда хубаво. За по-добро разбиране ви съветвам да четете немски книги, като ги държите пред огледалото или ги поставите на главата си, така че конструкцията да се появи наобратно. Във вестниците е още по-зле, там глаголът е в следващата колона и ми бяха казали, че често се случва, авторът да се е разпрострял в две колони с изброявания и вметнати изречения, накрая така се разбързва, че изречението често се появява в пресата без глагол. Тогава горко им на читателите.
Личните местоимения и прилагателни на този език са един безкраен извор на ядове от всякакъв вид. Думата „sie” означава едновременно и те и тя. Казва се ihr  - неин, а човек си мисли вие или техен (на немски също ihr). Можете да си представите жалката бедност на един  език,  който има една единствена дума, изпълняваща службата на шест, незначително човече, обозначено само с три букви. Но отчаянието е голямо, ако не не знаеш в какъв смисъл говорещият използва думата. Достатъчна причина ако мога някога да убия някого, който се обръща към мен със Sie”.
А сега да разгледаме прилагателните! Ако не другаде, то тук простотата би била на място. Достатъчна причина за изобретателите на този език значително да усложнят тук нещата.
Ако ние говорим на нашия ясен английски език за „our good friend or friends”, то използваме едно и също прилагателно и това е напълно достатъчно; не е така , обаче, в немския. Ако едно прилагателно влезе под езика на един немец, той го скланя и скланя непрекъснато, докато накрая загуби всякакъв здрав разум. Той скланя, например, „mein guter Freund”,  „meinen guten Freund”, „meinem guten Freund” и т. н. Тези постоянни промени би могъл да  наизусти само някой аспирант, кандидат за лудницата. Вероятно хората в Германия предпочитат да се оправят без приятели, отколкото да се подлагат на тези мъчения.
Всяко съществително има член, но тъй като няма система и смисъл в прилагането на същия, то не ти остава нищо друго, освен да заучаваш наизуст всеки член към всяка дума. Така, например, една млада госпожица в немския език няма пол, докато една рапица има такъв. Какво прекомерно уважение към рапицата, какво подценяване на младото момиче!
Но по-нататък с тези членове. Едно дърво е от мъжки род, докато неговите пъпки са от женски, а листата му от среден род. Конете са без пол, кучетата са мъжки, а котките женски. Устата, тилът, лакътят, пръстът, ноктите, стъпалата и тялото на човек са от мъжки род; главата ( Kopf oder Haupt) е от мъжки или среден, според това, коя от тези думи употребяваш, а не според това, дали един мъж или жена носи това нещо; носът, устните, гърдите, раменете, бедрата на един човек са женски; неговите уши, очи, брадичка, крака, сърце и съвест нямат род. (Изобретатателят на този език очевидно е познавал съвестта само по слухове). От това разчленение произлиза, че един немски мъж може да си въобразява, че е мъж, но ако се вгледа по-отблизо, сигурно вече се съмнява в това; той трябва да открие, че е комичен състав от всички възможни родове. От горното произлиза, че немският език се нуждае от реформа.
От мой опит знам, че за изучаване на английски език човек се нуждае от 30 часа, на френски от 30 дни, на немски от 30 години.  И така, или трябва да се реформира този език, или да се причисли към мъртвите езици, защото днес само мъртвите имат достатъчно време да го изучат. 

Марк Твен

Превод от "Lesestoffe zum Deutschunterricht an der Sofioter Universität" изд. Наука и изкуство, 1986

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

***

                                               снимка
На разсъмване,
когато нощта
отстъпи място на деня,
търсенето спря.
В отражението 
на капчица роса
открих твоята усмивка.

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Усещане за пролет

Чудесни слънчеви моменти в Сандански и първите цъфки на село... Февруарска пролет:)