skip to main |
skip to sidebar
Може би една ивица
синьо
в която леко като
облаци
пиша думи
за теб
един объркан птичи
глас
в търсене
на един съзвучен дует
със теб
едно щедро слънце
в едно подранило лято
осезаемо, сигурно
като теб
може
би
©Monika Kafka
©Duy Huynh
Дните наголемяват
надежди не избуяват.
Чува се само
безсмислено тракане
на клюнове на свраки,
шумолене на празни листове
и самотно тежко дишане
в търсене
на отдавна забравени
пролетни чувства.
с бадемче в бяла премяна
със зелено-бяла поляна,
с цъфнали иглички,
с дъхави тревички,
с жълти и бели клонки
и палави гонки...:)