понеделник, 31 декември 2012 г.

Буркан, пълен с щастие

Идеята за този буркан дойде от тук и много ми допадна. Ще записвам на листчета всички хубави неща, които ми се случват през новата 2013 година и ще ги слагам в един буркан. Пожелавам си да се напълни до следващия 31 декември!
И на вас, скъпи приятели, пожелавам също буркан, пълен с щастие!

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Дневниците на три години

Метална скулптура на David Kracov  
Днес блогът ми става на три години. Детските рождени дни трябва да се празнуват, нищо че много ми се спи. От Бъдни вечер имам една гостенка /мишчица/, която ми хортува по цяла нощ и понеже ме е страх да не станем прекалено интимни, да се качи при мен в леглото, си будувам. Опитвам се да я плаша със светване на лампата, даже и капанче и заложих, но тя изяде саламчето и продължава да се разхожда...:)
Та да се върна на рождения ден. Ама какво да ви кажа, уважаеми читатели. Старая се да не съм една от тези /сентенцията е на един от любимите ми автори/: "Учудващо колко много хора, които няма какво да кажат, го казват във  формата на стихове" или на нещо друго. Знаете, че рядко пиша нещо мое, най-често превеждам това, което ми е харесало и отговаря на моментното ми състояние. Или пък да се похваля със снимки, къде съм била, малко цветенца, малко природа.
Отворих статистиката да видя какво най-много се чете в този блог. Най-интересни са " Женският и мъжкият мозък", както и различни  шеговити писания за мъжа и жената. Логично, темата за различното мислене и поведение на жената и мъжа, за секса, вълнува всинца ни, но не забравяйте, че под всички тези неща стои етикет "хумор", тоест, не е действително, малко може би.
На второ място най-четена е "Любовна история в пътни знаци". Пак логично - в България почти всеки, като навърши 18, изкарва и шофьорска книжка и му купуват кола, или поне една трошка. Така е, животът изисква да сме мобилни.А и пак става дума за мъжа и жената. Ама вие от КАТ, направете си така сайтовете с пътните знаци и ЗДП, че в търсачките да излизат първо те, а не тая глупотевина. Пък после се чудите, че толкова много пътни произшествия.
На трето място по четивност в дневниците е статията "Върви, народе изродени...". Ясно защо: у нас всеки разбира от всичко, най-много от политика и образование. Не случайно българска е поговорката "Не ми давай акъл, пари ми дай". Или пък не, може би защото става става дума и за прашки, та пак да си дойдохме на търсеното.;) Хайде да не ставам прекалено отегчителна, а да празнуваме.
Момент, още нещо: южнокорейците са на 10-то място сред читателите на блога. Абе знаех си, че има някаква българска следа, най-вероятно от  "Дневниците"са се вдъхновили корейците за тоя тотален хит Gangnam Style;)))

неделя, 23 декември 2012 г.

Свята нощ

Elvira Amrhein: Humility And Love 
Коледата на нашето детство
За която копнеем
Коледа когато нашият свят
Все още бе свят
Светлините
Ароматите
Очакванията
Тиха нощ
Свята нощ
И ангели прелитаха
През нашите мечти

Gerhard

вторник, 18 декември 2012 г.

Зимна приказка

               Зимна приказка
               зимна страна
               снежна шапчица на
               замръзнало клонче -
               бяла мечта

петък, 14 декември 2012 г.

Закачка с Тачков

Получих едно

Стихо-послание до поетичните дами

Защо ли, мили поетични дами,
егоистични сте, неблагодарни?...

Все пишете за обич, за обичане -
но все около себе си хвърчите...

Надменни сте. И плахи, слепи, глухи -
за мъжките достойнства, атрибути...

Нима гърдите ви са по-безценни
от... топките ни с благодатно семе?...

И редно е да ги благословите -
че щяхте ли без тях да се родите?..
.


 от Марин Тачков

А ето и моят отговор:


Не сме ний авторки надменни и егостични,
а дами естетични, макар и твърде романтични.

И ако малко по-внимателно се взрете
във авторите на любовна лирика, поете,

ще видите, че женските гърди безценни
за мъжовете сал са муза-вдъхновение.

Достойнствата на всеки мъж голям ме вдъхновяват,
но не със топки ги измервам и сравнявам.:)))

вторник, 11 декември 2012 г.

Не би било тежко



Ако трябва да се огранича

до най-необходимото

от което се нуждая за живот

или до най-ценното

най-хубавото или най-важното



не би било тежко

би имало твоето тегло



Ако не трябва да се ограничавам

и бих могъл просто да си вземам

от изобилието от възможности



не би било тежко

би имало твоето тегло

вторник, 4 декември 2012 г.

Как го наричаме

Нежностъ № 128

Нещо, което наричаме природа
и което някои днес познават
само от телевизията

Нещо, което наричаме любов
и което твърде много
са преживели само в киното

Нещо, което наричаме живот
и при което с годините
ставаш все по-самотен

Gerhard