Vladimir Kush: Treausure Island
Все още виждам
в далечината
планината, която
исках да изкача,
града, който
исках да посетя,
морето, край което
исках да остана.
Все още виждам
в далечината
живота, който
исках да живея
и към който никога
не се доближих.
Gerhard
петък, 29 август 2014 г.
вторник, 26 август 2014 г.
Надежда
Три вариации от трима автори:
***
Мъртви мечти
Каня се да пусна корени
и да опаковам чувства в кутии
Не може още дълго
да продължава така
Блестенето на хоризонта
се засили и
ежедневно падат
мъртви мечти от небето
***
Мъртви мечти
Каня се да пусна корени
и да опаковам чувства в кутии
Не може още дълго
да продължава така
Блестенето на хоризонта
се засили и
ежедневно падат
мъртви мечти от небето
Gerhard Rombach
***
218
Нося ги в мен.
От месеци те растат.
Независимо дали са желани.
С времето постепенно
искат да изскочат от мен
за да оживеят.
Това са моите чувства
които биха могли да са твои деца
ако сърцето ти не бе толкова студено
като цитираният от теб параграф.
Gerhard Feil
Коментар на автора във фейсбук в отговор на читател:
Erich Fried
Gerhard Feil
Коментар на автора във фейсбук в отговор на читател:
"Надеждата е един жалък дилетант,
който не отдава значение на
предпазването и не иска да знае нищо за отговорността. Чувствата, в които човек
се задълбочава, са му скъпи на сърцето като деца. Да трябва да се откажеш от тях, преди да са
видели слънчев лъч, прилича на аборт."
***
Трите камъка
„Колко дълго мога да живея още,
ако загубя
надеждата?”
питам три камъка.
Първият камък казва:
„Колкото минути можеш
да задържиш дъха си под вода
и още толкова години.”
Вторият камък отговаря:
„Без надежда можеш да живееш още
толкова дълго, колкото ти
искаш да живееш без надежда.”
Третият камък се смее:
„Това зависи от това, какво ти
наричаш още живот,
когато твоята надежда е мъртва.”
Erich Fried
Duy Huynh
Абонамент за:
Публикации (Atom)