сряда, 31 юли 2013 г.

Пет жѐни без мужкарци до Власинското езеро

От година ми се върти мухата в главата за една еднодневна разходка до Власинското езеро в Сърбия. Идеята дойде от споделяния на познати, ходили там, а след като прочетох и пътеписа  на вълшебния пътеписец и кулинар Пепеляшка, нямаше какво повече да се отлага.
След обсъждане сред отпускарски приятели се събрахме пет жени. Та с коя кола ще тръгнем, на кого климатика не работи, на кого колата мръсна, на кого стара, кой не иска извънградско да кара, та накрая тръгнахме с мойта Пунтомара. Нищо, че Ради имала клаустрофобия в кола с две врати.;)
Минава се през граничен пункт Стрезимировци. Няма почти никакво движение до там през делничен ден. Единият от сръбските митничари надникна в колата, ококори се и се обърна към другия митничар: "Пет жѐни без мужкарци!" Обменихме шеговити въпроси и отговори и продължихме още 30 км. до Власинското езеро на около 1200 м. надморска височина. Изкачване нагоре по плавни завои и добре асфалтиран път сред свежо зелена гориста местност. Паркирахме пред хотел-ресторант "Нарцис" и изненада: след вчерашните 40-градусови жеги студен вятър, не повече от 20 градуса. Ние сме потници, само Ради носеше някакво жилетче, Кейт  се приготвила за плаж с бански и парео. Пареото навлече Лили, Мила си облече дъждобрана, а аз измъкнах и наметнах одеалцето, с което запълвам луфта между задната седалка и облегалка. Ето ни в пълно облеклово снаряжение:
Първо пихме кафе  и разгледахме менюто, за да се настървим за обяд.
После се разходихме покрай езерото. Красиво, зелено, като че е май месец. Лодки, водни колела, вили и летуващи:
                
                           



Мила се забоде веднага в детелините и естествено след две минути откри търсената:
Разходихме се и до пазарчето, където се продоват от зеленчуци и плодове до лодка. На заден план се вижда хотел "Власина".
За спомен си купих шапка.
И вече твърде изгладнели побързахме към главната цел на екскурзията:

Плескавица, вешалица, ущипци и бира - какво му трябва друго на човек! Вкусно и евтино, взехме си и за вкъщи.
А после и по едно сладко. 
И обратно. Довиждане, до нови срещи, езеро!

На връщане спряхме за кафе в град Трън, в който не бях ходила от дете. Хубаво, чисто градче, но останало без поминък и обезлюдено.
Чудесен маршрут за еднодневна екскурзия!

понеделник, 29 юли 2013 г.

Много не са достатъчно

                                                            gred.
Не зная точно
колко хора има на земята -
би трябвало да са достатъчно.

И все пак липсва един.

събота, 20 юли 2013 г.

Докосване

                               Irene Sheri: First Snow, First Letter                                     
Вълшебният стих
на един непознат -
сякаш ме докосна
ръката на любимия


вторник, 16 юли 2013 г.

За щастието и нещастието

Банкнотите са от хартия
за да си играе леко с тях вятърът.
Монетите са кръгли 
за да се търкулнат до шахтата.
Ама че нещастие!

За щастие обаче са казали,
че животът не се състои от секунди,
които се изплъзват,
а от моменти,
които се прибавят.

събота, 6 юли 2013 г.

Деветашка пещера








  Прилепите пискаха и прехвърчаха, виждате ли някой?