четвъртък, 11 август 2011 г.

Когато любовта умре


Когато любовта умре,
любовта, която двама са изпитвали един към друг,
тогава няма молитвена зала,
няма букет и няма гроб.
Понякога има една кутия,
пълна със спомени,
която не се погребва,
а прашасва някъде в килера.

Има само двама опечалени,
от които, обаче, само единият истински тъгува,
докато другият, обикновено, нещо друго празнува.

Gerhard Feil, "Unbestattet", www.gegge.de

6 коментара:

  1. Странни и неадекватни ми се струват реакциите на читателите, окачествили този пост като "забавен". Този стих, с оригинално заглавие "Непогребана" може да бъде за някого скучен, неинтересен, блудкав, но не и забавен и не бих обърнала внимание, ако стиховете бяха мои. Моля, никой не ви кара насила да четете, но ако отваряте нещо, преди да дадете гласа си, наистина го прочетете. И се извинявам, ако Блогер пак се е скапал.

    ОтговорИзтриване
  2. Hex, май имаме "празнуващи", на които им е забавно.

    ОтговорИзтриване
  3. Мисля, че са по-скоро цъкащи, без да четат. ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Този стих не е скучен, още по-малко забавен. Той ме накара да настръхвам, докато го четох. Защото е преживян. До последния дъх на тази любов.

    ОтговорИзтриване
  5. Прелестен стих... болезнен поне за мен...

    ОтговорИзтриване