Когато любовта умре,
любовта, която двама са изпитвали един към друг,
тогава няма молитвена зала,
няма букет и няма гроб.
Понякога има една кутия,
пълна със спомени,
която не се погребва,
а прашасва някъде в килера.
Има само двама опечалени,
от които, обаче, само единият истински тъгува,
докато другият, обикновено, нещо друго празнува.
Gerhard Feil, "Unbestattet", www.gegge.de
Странни и неадекватни ми се струват реакциите на читателите, окачествили този пост като "забавен". Този стих, с оригинално заглавие "Непогребана" може да бъде за някого скучен, неинтересен, блудкав, но не и забавен и не бих обърнала внимание, ако стиховете бяха мои. Моля, никой не ви кара насила да четете, но ако отваряте нещо, преди да дадете гласа си, наистина го прочетете. И се извинявам, ако Блогер пак се е скапал.
ОтговорИзтриванеHex, май имаме "празнуващи", на които им е забавно.
ОтговорИзтриванеМисля, че са по-скоро цъкащи, без да четат. ;)
ОтговорИзтриванеТози стих не е скучен, още по-малко забавен. Той ме накара да настръхвам, докато го четох. Защото е преживян. До последния дъх на тази любов.
ОтговорИзтриванеколко е истинско само!
ОтговорИзтриванеПрелестен стих... болезнен поне за мен...
ОтговорИзтриване