сряда, 3 август 2011 г.

Наистина хубаво

Гмуркам се с неподозирана лекота
в приятно хладната вода
и се наслаждавам на една измамна илюзия.

Чувствам се в безопасност и необременен,
носен от вълните
на нежността и пълната всеотдайност.

Безразлично ми е,
че това е безразсъдно и нереалистично
и че всъщност дори не е желателно.

И ми е все едно
че не съм добър плувец,
просто е прекрасно.

  До момента,
  който се нарича потъване,
  беше наистина хубаво. 

изображение и стих: Gerhard Feil, www.gegge.de
                       

4 коментара:

  1. Мдааа... Има го и този МОМЕНТ

    ОтговорИзтриване
  2. В тази връзка, виж клипче за летенето (това, че нямаме криле, значи ли, че не можем да летим) http://www.youtube.com/watch?v=sdUUx5FdySs&feature=player_embedded

    ОтговорИзтриване
  3. Можем да летим, но проблемът е в падането. Можем да се гмуркаме и да се носим по вълните, но както знаем, има и момент на потъване. Май най-добре е, да ходим здраво по земята, колкото и понякога лишено от емоции да е това. До този извод стигам аз.:)

    ОтговорИзтриване
  4. За мен този текст е един много точен опит за обеснение на усещането за първично влюбване и последващо "приземяване".

    ОтговорИзтриване