Две вариации на любовта

 

                                             Sabzy: Love and Poetry
I

И така както през зимата

Жадуваме обратно за пролетта

И лятото

Така жадувам аз за дните

Когато любовта бе

Млада и гореща

Когато всичките грижи бяха леки

И небето изпълнено

С бъдеще

 II

Така както всички надежди

Са напразни

А също и стремежът

Към щастие

Така също и любовта

Е само един мираж

На фантазията ни

И накрая си

Винаги сам

Gerhard 

Енергии на подредбата

Има магически сили

които събират еднакво с еднакво

Есенните листа 

в някой ъгъл

Дъждовните капки

в една локва

Тези сили биха могли

и мен да поведат

Но те не ме водят

те ме разкъсват

Gerhard Feil

Зад маската

                                                © Marcel Nino Pajot
Зад хоризонта една
друга действителност

Зад всеки стих
мисълта за нещо което
остава недостижимо

Зад маската 
едно чуждо лице

Gerhard

Избледняла надежда

                                                  

Някога някой бил дълбоко нещастен

и написал музика

която те прави

безкрайно щастлив

И някой написал стихове

за оръфани мечти

и избледнели надежди

които те омагьосват

Душата на човека е 

необяснима

Gerhard 

Сърце, аз искам да те питам...

-Сърце, аз искам да те питам,

кажи какво е любовта?

-Две души и мисъл една,

ударът един на две сърца.

-И кажи, отде ли идва любовта?

-Тя идва и е просто  тук, до теб.

-Но кажи, къде изчезва тя?

-Ако си отиде,  не нейно дело е това.

-А какво е чистата любов?

-Тя себе си сама забравя.

-А кога е най-дълбока любовта?

-Около нея е дълбока тишина.

-А кога е най-богата любовта?

-Има ли я – тя е винаги такава.

-И кажи ми, как говори любовта?

-Тя обича, любовта е няма.

Friedrich Halm (1806 - 1871)

Местонахождение

напразно

чаках утрешния ден

напразно

вятъра в гърба усещах

тъжно

вслушвах се в мелодии

безкрайно

писах стихове

постоянно

твоята усмивка търсех

хилядократно

мозъка си форматирах

накрая разбрах

че принадлежа на себе си

Jorge. D.R.

Някога знаех ...

                                   © Bogdan Prystrom
Някога знаех
че ще се обичаме 

Някога знаех
къде да те намеря

Тогава не знаех 
още нищо за живота

Gerhard