Някои неща можем да видим само със сърцето си. Делфинът Даниел не е като другите делфини. Той не лови риба по цял ден и се отдава на занимания, които са присъщи на един съзнаващ дълга си делфин. Даниел е мечтател.Той чувства, че има да извърви още в живота, затова той реши да използва всички сили , за да намери смисъла на живота яздейки вълните и черпейки от мъдростта на морето. Това беше мечтата му. Тя се затвърди, когато морето му заговори...
„Идва момент в живота, когато на човек не му нищо друго, освен да следва своя собствен път. Време, когато трябва да осъществиш собствените си мечти. Време, когато трябва да защитиш собствените си убеждения.”
На Даниел му бе извънредно неловко. Някой, който очевидно можеше да чете неговите мисли и да прониква в душата му, знаеше неговата най-голяма мечта.
„ Не се страхувай. Докато следваш мечтите си ще бъда винаги с теб за да ти помагам. Доверявай се на твоя инстинкт, обръщай внимание на знаците, които ще срещаш по избрания от теб самия път и ще сбъднеш мечтата си. Мога само едно да ти кажа, Даниел Делфин: Ще намериш истинския смисъл на живота, и то в деня, когато си яхнал перфектната вълна.” „Тъкмо в най-голямото си отчаяние имаш шанса да откриеш Себе си. Също както мечтите се осъществяват, когато най-малко си очаквал това, ще стане и с отговорите на тези въпроси, които те вълнуват. Следвай инстинкта си като пътека на мъдростта и остави надеждата да прогони твоите страхове. Сега си на правилния път, Даниел.”
Връзката с морето бе станала по-силна , а Даниел бе станал неимоверно добър в в язденето на вълните. Той се опитваше да научи нещо ново от всяка маневра и вместо да се разочарова, когато нещо не му се удаваше, той винаги се стараеше да направи най-доброто от това и да не повтаря грешката си при следващата вълна.
”Повечето от нас не могат да се отърсят от неуспехите си, затова не ни се удава да изпълним нашето предопределение. Лесно е да се застъпим за нещо, в което няма никакъв риск.”
Едва сега Даниел разбра, какво искаше да му каже морето. Трябваше да се престраши на скок в непознатото, по-далеч от сигурността на неговите рифове. За да намери истинския смисъл на живота, Даниел трябваше да остави всичко, което го е ограничавало, зад себе си.
„Сега разбирам!”- каза той с триумфиращ глас. „Перфектната вълна никога няма да дойде сама при мен. Аз самият трябва да я търся.”
Още същата вечер делфинът напусна своя риф.
„Сега започва най-трудното”-мислеше си той.
На следващата сутрин Даниел бе в големия океан., Когато внезапно на хоризонта изплува черен силует, той се натъкна на един гърбат кит. Китът се носеше плътно над водата и бълваше пушек и пяна във въздуха.
„Пази се от едно същество, наречено човек”- каза китът страхливо и отново потъна.
Тогава морето отново му заговори...
„Да откриеш нови светове ще ти донесе не само щастие и познание, но също и страх и мъка. Как искаш да оцениш щастието, ако не знаеш какво е мъка? Как искаш да добиеш познание, ако не те безпокои нищо? В крайна сметка голямото предизвикателство на живота е в това, да преодолееш границите в самия себе си и да вървиш толкова надалеч, както не си и мечтал.”
Даниел си мислеше...
„Ние всички имаме мечти, но докато някои неуморно се борят да ги осъществят, колкото и голям да е рискът, други просто игнорират техните мечти от страх да загубят това, което притежават."
В този момент Даниел се натъжи, защото не знаеше дали отново някога ще види своя прекрасен остров. Той беше вярвал, че светът ще му подготви много хубави изненади, някои от които бе преживял, но и някои неприятни . В това настроение той бе почти готов да се върне в своята лагуна.
Тогава морето отново му заговори...
„Мечтите значат също и упорита работа. Ако се опитаме да се отклоним от това, можем да забравим причината, защо сме започнали да мечтаем и накрая забелязваме, че мечтата съвсем не е наша. Ако просто последваме мечтата на сърцето си, времето може би ще се погрижи да сбъднем мечтата си. Помисли за това:
Тъкмо, когато вече искаш да се откажеш, тъкмо когато мислиш, че животът се отнася с теб твърде сурово, тогава помисли кой си Ти, мисли за Твоята мечта.”
На четиридесетият ден откакто Даниел бе напуснал острова той чу познат шум. Не можеше да повярва на очите си. Няколко стотици метри водата се трупаше на огромни вълни, не можеха да бъдат по-величествени. Без да се колебае Даниел заплува към рифа и сърфира цяла нощ. Той си мислеше... „Толкова много съм сърфирал и не ми омръзва. Но защо?”
„Има неща, които не можеш да видиш с очите си. Трябва да ги видиш със сърцето си. И точно това е трудно. Ако погледнеш вътре в себе си и почувстваш, че тупти едно младо сърце , ще тръгнете двамата, с твоите спомени и с неговите мечти устремени ще търсите да извлечете най-хубавото от приключението, наречено живот.”
Сутринта Даниел се отправи към рифа,който беше открил, за да научи кой беше той, накъде бе тръгнал и да открие смисъла на живота си чрез перфектната вълна. Това бе мечтата му. Даниел се хвърли във вълните и имаше чувството, че самият той е част от морето... Отдавна не се беше чувствал толкова щастлив. Най-сетне бе намерил това, което търсеше. Сега той чувстваше, че бе прав да напусне своя пасаж и острова, за да намери нови хоризонти.
„Чрез нашите решения ние сами се дефинираме. Дори само чрез тях можем да придадем на нашите думи и мечти живот и значение. Само чрез тях можем да направим от това, което сме, това, което искаме да бъдем.”
Даниел бе стигнал толкова далеч, защото вярваше в себе си. Сега още веднъж трябваше да се довери на инстинкта си. Той спря, защото чувстваше, че ще се случи нещо много специално... и тогава я видя, приближаваше се от запад. Това бе перфектната вълна, за която бе мечтал. Той заплува, за да заеме стартова позиция, после се плъзна надолу по нея, на ръба на вълната направи рязка промяна. В пяната последваха смели маневри и смяна на посоката. С притаен дъх балансираше между края и гребена на вълната. Бавно и все по-високо се извиваше ръба на вълната над него, докато стана това, за което всички сърфисти мечтаят – тунелът.
Делфинът Даниел бе повярвал в себе си и бе последвал всички знаци по време на своето пътуване. Бе яздил перфектната вълна и бе открил, в какво се състои смисълът на живота му : да се почувства изпълнен от щастие, като следваше мечтата си. Той бе прекрачил границата от онази страна, когато мечтите ставаха действителност. Бе последвал гласа на сърцето си . Сега на Даниел животът му се струваше точно такъв, какъвто бе искал да бъде и това не само му харесваше, това го въодушевяваше...
„В живота идва време, когато не ти остава нищо друго, освен да вървиш по собствения си път...”
Тази прекрасна история се отнася и за нас, хората. И ние сме забравили да мечтаем. Още по-лошо е, че сме станали твърде големи реалисти и мислим, че трябва да вършим това, което трябва да бъде вършено. Винаги в поиски, от всичко да трупаме печалба. При това напълно сме забравили за какво сме си мечтали някога. Така ние забравяме да бъдем самите себе си, отказваме се от нашата индивидуалност и всички ние плуваме заедно с другите в една и съща посока, по течението. Никой не се осмелява да плува срещу него, да вземе насериозно мечтите си и себе си. Делфинът Даниел ни го показа – той послуша гласа на сърцето си, последва мечтите си за един щастлив и изпълнен живот.
Из "Делфинът -мечтател", Sergio Bambaren
