понеделник, 10 май 2010 г.

Приказка за печалната тъга


Една малка женица вървяла по прашен селски път. Тя била вече доста стара, но походката й била лека, а усмивката й блестяла със свежия гланц на безгрижно момиче.
Тя спряла при една свита на кълбо фигура и погледнала надолу към нея. Не могла да разпознае много. Съществото, което седяло в прахоляка на пътя, създавало впечатление, че е без тяло. Приличало на сиво фланелено одеяло с човешки контури. Дребната жена се навела и попитала:
- Коя си ти?
Две почти безжизнени очи погледнали уморено нагоре.
- Аз ли? Аз съм тъгата - прошепнал гласът запъвайки се и толкова тихо, че едва се чувал.
- Ах, тъгата! - извикала зарадвано малката жена, сякаш поздравила своя стара позната.
- Познаваш ли ме? - попитала тъгата недоверчиво.
- Разбира се, че те познавам! Ти винаги си ме придружавала понякога по пътя ми.
- Да, но... , - със съмнение отвърнала тъгата, - защо тогава не бягаш от мен? Не се ли страхуваш?
- Защо да бягам от теб, скъпа? Ти сама добре знаеш, че настигаш бягащите от теб. Но искам да те попитам: Защо изглеждаш толкова обезкуражена?
- Аз... аз съм тъжна - отговорила сивата фигура със сипкав глас.
Малката старица седнала до нея.
- Тъжна си, значи - казала тя и кимнала разбиращо с глава. - Разкажи ми, какво толкова те потиска.
Тъгата въздъхнала дълбоко. Наистина ли този път някой искал да я изслуша? Колко често си бе пожелавала това.
- Ах, знаеш ли, - започнала колебливо и много учудена - работата е в това, че никой не ме обича. Мое предопределение е да вървя измежду хората и да съм с тях за известно време. Но когато отивам при тях, те се плашат. Ужасяват се от мен и ме избягват като чума.
Тъгата тежко преглътнала:
- Те са измислили изречения, с които искат да ме пропъдят. Казват: "Алабаланица, животът е весел". И тяхната фалшива усмивка води до спазми в стомаха и задушаване. Казват: "Благословено да е това, което те прави твърд." И получават болки в сърцето.
Казват:"Трябва само да събера сили". И усещат раздиращи болки в раменете и гърба. Те казват: "Само слабите плачат". А насъбралите се сълзи почти ще взривят главите им. Или се упояват с алкохол и дрога, за да не трябва да чувстват.
- О да, често съм срещала такива хора - потвърдила старицата.
Тъгата се свила още мъничко.
- Искам само да помогна на хората. Когато съм съвсем близо до тях, могат да опознаят сами себе си. Ще им помогна да изградят гнездо, където да се погрижат за раните си. Който е тъжен, има особено тънка кожа. Понякога страданието избухва отново, като незаздравяла рана, а това боли много. Но само който допусне тъгата в себе си и изплаче всички неизплакани сълзи, може наистина да се излекува. Но хората не искат аз да им помогна. Вместо това те слагат една ярка усмивка върху техните белези и се смеят рязко. Или пък се обвиват в броня от горчивина.
Тъгата млъкнала. Нейният плач отначало бил слаб, после по-силен, и накрая съвсем отчаян. Малката старица взела сгушената фигура в ръцете си. "Колко мека и нежна е при допир"- помислила си тя и галела нежно треперещия вързоп.
- Поплачи си, тъга,- прошепнала старицата с обич- почини си, за да можеш да събереш отново сили. Ти никога вече не трябва да странстваш сама. Аз ще те придружавам, за да не взима унинието надмощие.
Тъгата престанала да плаче. Тя се изправила и учудено гледала своята нова спътница.
- Но...но - коя си всъщност ти?
- Аз? - казала дребната старица подсмихвайки се, а после се усмихнала отново безгрижно като младо момиче. - Аз съм надеждата.

/превод от немски/

автор: Inge Wuthe http://www.sternzauber.de

6 коментара:

  1. Здравей!
    "Щом наште сетива усещат всичко -
    любов, омраза, прошка и замръзване,
    то Раят НЕ Е ТУК!
    Но щом обичаме
    ще го намерим - още не е късно,
    ще го намерим - в друг живот възкръснали!"

    Смисълът на Живота е да изживяваме. Всичко!!! Пълноценно! Не човек му се дава да изживее целия спектър от човешки емоции. След това разсъждаваме върху тях и си съставяме мнение за добро и зло.
    И двете състояния - добро и зло - са две страни на една и съща монета!
    А полюси - трябва да има!

    ОтговорИзтриване
  2. Отново много добър избор на притча-красива е и мъдрост има в нея.Дано за всеки от нас има надежда, която да го вдига, щом се спъне...
    Светъл и усмихнат да е денят ти!

    ОтговорИзтриване
  3. Много красиво, наистина не осъзнаваме колко много научаваме в моментите, в които сме най- слаби и раними.

    ОтговорИзтриване
  4. Искам разрешение да поставя "Алабаланица, животът е весел" в мой постинг - може ли?
    А иначе поздравления за интересната притча!

    ОтговорИзтриване
  5. @ diandra:Разбира се, използвай!
    Благодаря за коментарите на всички! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, Hexemexe! Не знам дали се получи с новия ми постинг, но опитах...

    ОтговорИзтриване