петък, 18 май 2012 г.

...колко много копнее сърцето ми


Колкото повече усещам,
колко много копнее сърцето ми –
много повече от тялото ми,
а то жадува вече
в не незначителна мярка –
дори ако не прекомерно.
Във всеки случай не по такъв начин
прекомерно,
както моето сърце.
Прекомерно сигурно затова,
че не зная каква в мярка да измеря
този копнеж на сърцето.
Как може или трябва
да се мери копнежът на сърцето.
В километри разстояние?
В минути, дни, години?
Или все пак като тежест,
с която той лежи
върху гърдите на някого?
-Тогава ,обаче, не в килограми,
а в тонове.

Колкото повече усещам,
колко много копнее сърцето ми,
по нещо, което в езиковото общуване
назоваваме с думата любов,
при това този копнеж
естествено цели повече общуването
отколкото езика
и има привкус на болест...
... и точно така се чувства то.

Колкото повече усещам,
колко много копнее сърцето ми,
толкова повече размишлявам,
дали това, което желае сърцето
го искам всъщност  и аз
и ми се струва, че някак ми е все едно,
колкото и много да копнее сърцето ми,
а ако не е така,
тогава само заради сърцето е
... и мъничко заради тялото.

Колкото повече усещам,
колко много копнее сърцето ми,
толкова по-силно желая,
сърцето ми накрая да долови
колко безсмислен е този копнеж:

Голямата любов
обещава толкова много
и далеч много повече,
отколкото тя може да даде,
очакваме ние от нея.


Gerhard Feil

Няма коментари:

Публикуване на коментар