...колко много копнее сърцето ми

Колкото повече усещам,

колко много копнее сърцето ми –

много повече от тялото ми,

а то жадува вече

в не незначителна мярка –

дори ако не прекомерно.

Във всеки случай не по такъв начин

прекомерно,

както моето сърце.

Прекомерно сигурно затова,

че не зная каква в мярка да измеря

този копнеж на сърцето.

Как може или трябва

да се мери копнежът на сърцето.

В километри разстояние?

В минути, дни, години?

Или все пак като тежест,

с която той лежи

върху гърдите на някого?

-Тогава ,обаче, не в килограми,

а в тонове.

Колкото повече усещам,

колко много копнее сърцето ми,

по нещо, което в езиковото общуване

назоваваме с думата любов,

при това този копнеж

естествено цели повече общуването

отколкото езика

и има привкус на болест...

... и точно така се чувства то.

Колкото повече усещам,

колко много копнее сърцето ми,

толкова повече размишлявам,

дали това, което желае сърцето

го искам всъщност  и аз

и ми се струва, че някак ми е все едно,

колкото и много да копнее сърцето ми,

а ако не е така,

тогава само заради сърцето е

... и мъничко заради тялото.

Колкото повече усещам,

колко много копнее сърцето ми,

толкова по-силно желая,

сърцето ми накрая да долови

колко безсмислен е този копнеж:

Голямата любов

обещава толкова много

и далеч много повече,

отколкото тя може да даде,

очакваме ние от нея.


Gerhard Feil