събота, 28 май 2011 г.

Снимка отблизо с далечна перспектива

Понякога е толкова студено, 
че можеш да изгориш пръстите си 
с мислите си.

Понякога е толкова ярко,
че дори чувствата
бягат под сянка.


Но понякога е толкова тихо,
че може да се чуе,
как едно сърце се пръсва. 

Gerhard Feil www.gegge.de

сряда, 25 май 2011 г.

Животът пише...


Животът пише прекрасни 
и странни истории 
... но ЗА СЪЖАЛЕНИЕ пише 
не всички истории 
чак до края. 

(Gerhard Feil) www.gegge.de

неделя, 22 май 2011 г.

Върви, народе изродени...

Ако прекалено остро ви се вижда заглавието, веднага отговарям : да, и на мен! Но това ми дойде първо на ум, когато прочетох статията, придружена със снимка "Ученичка свали червените си прашки и ги остави на гаджето си - абитуриент" в http://news.zapernik.com/256305.html
Новината е следната:
"Секси ученичка шокира стотиците зрители на шествието на абитуриентите пред хотел "Струма", дошли да изпратят Випуск 2011г. на Минния, ПМГ, Руското и Четвъртото училище. 
Мацката събу червените си прашки, показа ги и ги подаде на гаджето си - абитуриент, като по този начин му намекна, че нощта е фрии..."
Аз питам: Защо полицията не арестува това момиче за нарушаване на обществения ред? Разбира се, че е било бъкано от полицаи, които само са проплакнали очи.
снимка: zapernik.com
В статията следва : "Все още нищо не сте видели!!!
Разгледайте галерията от снимки на пернишките абитуриенти от събота."
Мерси! Видяла съм доста повече, и то в класната стая. Репликата ми "Образованието в България е пълна порнография!" ще вземе да се потвърди и в прекия смисъл. Имах преди години случай. В края на учебната година изпитвам едновременно 3-4 ученика за оформяне на оценка. Един на дъската, един от място, вдигам ученичка и и казвам да отиде да напише нещо на дъската. Когато е готова, я викам до мен на катедрата и виждам, че дънките и са смъкнати, всеки момент ще паднат на земята, гащи, срамотии всичко на показ. Казвам и :
"Момиче, погледни се, гащите ти се виждат, тук е училище все пак". 
Отговорът и бе:" Това не са гащи, а боди!" и поповдигна и поразмъкна още малко, за да се уверя. Няма да ви отегчавам с последвалия разговор дали е естетично това, харесва ли се на момчетата и как се чувстват  учителите мъже... 
Не само "нощта е фрии" за тази абитурентка, но май и цялото и пребиваване в училище. То и образованието вече е фрии от всякакъв смисъл за повечето. Преди месец проверявам контролни в 9-ти клас и виждам, че ученичка е написала собственото си име с малка буква, фамилията беше с главна. Случва се, ще кажете. Да, но в собственото име беше поправила друга грешка, малката буква си стоеше, значи не е от бързане и недоглеждане. "Голяма работа и кво от това!" - беше репликата, когато и напомних, че поне би трябвало да знае как пише собственото си име /на български език/.
На 19 май бях квестор на матура по география. Учениците влизат в изпитните зали в 7,30 ч., в 8 се съобщава изпитният вариант и почва разпечатването. За начало на матурата се счита часът, в който се връчват материалите на учениците, след което те нямат право да излизат 1 час от стаята. В 7:50 двама вече искаха да излязат, защото им се пуши. Един бе изписал на черновата си единствено "Кур за Левски", придружено с подобаваща рисунка. Черновите не се запечатват в плик. Друг ме извика да пита нещо, когато отидох при него, ме попита дали отговорът на някакъв въпрос е верен с надеждата нещо да му подскажа. Обърнах му внимание, да разгледа въпроса, в който трябваше да напише номерираните области в картата на България. Каза, че знае само къде е Варна. Не знаеше къде се намира на картата областта, в която живее,  дори и София не знаеше къде е /повечето от читателите на блога ми знаят къде откъде съм и къде се развиват действията/. Май виждаше за пръв път карта на България.
Повечето абитуриенти си взимат матурите. Не защото са грамотни и са усвоили материала, а защото критериите за оценяване се нагаждат според резултатите. Критериите, например, за владеене на дадено ниво на чужд език според Европейската езикова рамка са 50% усвоени знания за начални нива и до 60-75 % за по-високи нива. Критерият на МОМН за издържана матура е 23%, не само по чужд език, но по всички предмети. Какво ще лъсне, ако 80% от абитуриентите изкарат двойки?!
 Знам, че това ще го прочетат прочетат много майки и бащи, за съжаление, не на учениците в описаните случки. И нека не се засягат.  Далеч съм от твърдението, че всички ученици са неграмотни, незаинтересовани, вулгарни. Има и ученолюбиви, възпитани, талантливи. Но наблюдавам  как тълпата смила повечето от тях. Но това е дълга тема...
Е, не е ли фрии образованието в България? 
И накъде вървиш, народе изродени?

неделя, 15 май 2011 г.

Да имаш чувства


да имаш чувства
значи да усещаш живота
а щом усещаш живота
означава че си жив

да си жив
значи да трябва да се бориш
щом трябва да се бориш
значи също да можеш да печелиш

да можеш да печелиш
значи и да имаш шанс
а щом имаш шанс
не трябва да се отказваш

да не трябва да се отказваш
значи да можеш да се надяваш
а да можеш още да се надяваш
това означава всъщност всичко

Gerhard Feil : www.gegge.de

понеделник, 9 май 2011 г.

Джурджов ден в Сърбия

Тук няма да ви разказвам за печени Гергьовски агнета, макар че и в Сръбско много се тачат, а за една интересна, все още непопулярна туристическа дестинация. Екскурзията беше до сръбския град Чачак.  Домакините знаят с какво да заинтригуват българите, затова започнахме с посещение във фабриката за ракия Миничева къща.

Насред китния двор ни очакваше тази маса с различни ракии за дегустация. Разбира се, кой колкото може, на корем. На жените най-много допадна "дуня", или дюлевата ракия и мушмулата.

Опитах и от ракията, взела първо място на някакъв европейски фестивал, бутилка от която била оценена за 3600 евро.

 Казанът, в който се вари сега ракията, немски.
 Многобройните награди.
 Интересна декорация в двора.
 И тези кратунки ме впечатлиха.
Оттам минахме през курорта Атомска баня да угасим пожара от ракиите с минерална вода.
Самият Чачак е провинциален град, с около 80 000 жители. Нищо интересно, посетихме градската църква,
историческия музей и картинната галерия.
На следващия ден се отправихме към Мокра гора и дървения град на Емир Кустурица Мечавник. Построен преди няколко години в живописна местност, с идеята  всичко в него да бъде екологично. Той избирал кой да живее там, кой да работи там. Според мен никой не живее там и това по-скоро е една интересна туристическа атракция, може да се използва и за декори на филми. Самият Кустурица също има къща там. Дори беше там, и някои се снимаха с него, но не и аз;) .
На входа ни посреща този пожарникар.
Църквата.
 Къщите.
 Макет на града.
 Започнаха и някакви представления.
 Интересна идея. В този затвор Кустурица затваря снимките на хора, които мрази.
След това се отправихме на пътешествие с Шарганската железница. В миналото железопътен път е свързвал Белград с Дубровник, сега отсечка от пътя  в планината Шарган е възстановена с туристическа цел. Потеглихме от тази китна гара.

 А ето го и самият влак.

По пътя има няколко живописни гари, на които слизахме за разходка и снимки.
Наричат я още Шарганската осморка, защото пътят лъкатуши така:
Красива природа, невероятни гледки.


По пътя жените трябва да докоснат и "Лудия камък". Е, защо... Като идете, ще разберете.

На Следващия ден се отправихме към СПА курорта Овчар баня.


Целта ни беше да разгледаме манастира Благовещение,
след което се отправихме пеша 
 към манастира Николе.

 Разбира се, и тук има някаква атракция : Дърво, което трябва да се обиколи три пъти, да си намислиш желание и да се прекръстиш.

 Преди обратния път към България обядвахме в този ресторант.
 В тези менчета се сервира супата, която ти си сипваш сам. Интересна хрумка.
 А това е новозакупено корабче, с което следващите туристи ще правят обиколка по езерото на около 10 манастира.

Ако съм ви заинтригувала с тази дестинация, ще допълня, че през август има и събор "Трубача", надсвирване. А плескавици, вешалици и други сръбски вкуснотии..., абе вие знаете!
Благодаря на ATLAS-S за приятното изживяване!