Пет жѐни без мужкарци до Власинското езеро

От година ми се върти мухата в главата за една еднодневна разходка до Власинското езеро в Сърбия. Идеята дойде от споделяния на познати, ходили там, а след като прочетох и пътеписа  на вълшебния пътеписец и кулинар Пепеляшка, нямаше какво повече да се отлага.

След обсъждане сред отпускарски приятели се събрахме пет жени. Та с коя кола ще тръгнем, на кого климатика не работи, на кого колата мръсна, на кого стара, кой не иска извънградско да кара, та накрая тръгнахме с мойта Пунтомара. Нищо, че Ради имала клаустрофобия в кола с две врати.;)

Минава се през граничен пункт Стрезимировци. Няма почти никакво движение до там през делничен ден. Единият от сръбските митничари надникна в колата, ококори се и се обърна към другия митничар: "Пет жѐни без мужкарци!" Обменихме шеговити въпроси и отговори и продължихме още 30 км. до Власинското езеро на около 1200 м. надморска височина. Изкачване нагоре по плавни завои и добре асфалтиран път сред свежо зелена гориста местност. Паркирахме пред хотел-ресторант "Нарцис" и изненада: след вчерашните 40-градусови жеги студен вятър, не повече от 20 градуса. Ние сме потници, само Ради носеше някакво жилетче, Кейт  се приготвила за плаж с бански и парео. Пареото навлече Лили, Мила си облече дъждобрана, а аз измъкнах и наметнах одеалцето, с което запълвам луфта между задната седалка и облегалка. Ето ни в пълно облеклово снаряжение:

Първо пихме кафе  и разгледахме менюто, за да се настървим за обяд.

После се разходихме покрай езерото. Красиво, зелено, като че е май месец. Лодки, водни колела, вили и летуващи:

                
                           

Мила се забоде веднага в детелините и естествено след две минути откри търсената:

Разходихме се и до пазарчето, където се продоват от зеленчуци и плодове до лодка. На заден план се вижда хотел "Власина".

За спомен си купих шапка.

И вече твърде изгладнели побързахме към главната цел на екскурзията:

Плескавица, вешалица, ущипци и бира - какво му трябва друго на човек! Вкусно и евтино, взехме си и за вкъщи.

А после и по едно сладко. 

И обратно. Довиждане, до нови срещи, езеро!

На връщане спряхме за кафе в град Трън, в който не бях ходила от дете. Хубаво, чисто градче, но останало без поминък и обезлюдено.

Чудесен маршрут за еднодневна екскурзия!

Джурджов ден в Сърбия

Тук няма да ви разказвам за печени Гергьовски агнета, макар че и в Сръбско много се тачат, а за една интересна, все още непопулярна туристическа дестинация. Екскурзията беше до сръбския град Чачак.  Домакините знаят с какво да заинтригуват българите, затова започнахме с посещение във фабриката за ракия Миничева къща.

Насред китния двор ни очакваше тази маса с различни ракии за дегустация. Разбира се, кой колкото може, на корем. На жените най-много допадна "дуня", или дюлевата ракия и мушмулата.

Опитах и от ракията, взела първо място на някакъв европейски фестивал, бутилка от която била оценена за 3600 евро.

 Казанът, в който се вари сега ракията, немски.

 Многобройните награди.

 Интересна декорация в двора.

 И тези кратунки ме впечатлиха.

Оттам минахме през курорта Атомска баня да угасим пожара от ракиите с минерална вода.

Самият Чачак е провинциален град, с около 80 000 жители. Нищо интересно, посетихме градската църква,

историческия музей и картинната галерия.

На следващия ден се отправихме към Мокра гора и дървения град на Емир Кустурица Мечавник. Построен преди няколко години в живописна местност, с идеята  всичко в него да бъде екологично. Той избирал кой да живее там, кой да работи там. Според мен никой не живее там и това по-скоро е една интересна туристическа атракция, може да се използва и за декори на филми. Самият Кустурица също има къща там. Дори беше там, и някои се снимаха с него, но не и аз;) .
На входа ни посреща този пожарникар.

Църквата.

 Къщите.

 Макет на града.

 Започнаха и някакви представления.

 Интересна идея. В този затвор Кустурица затваря снимките на хора, които мрази.

След това се отправихме на пътешествие с Шарганската железница. В миналото железопътен път е свързвал Белград с Дубровник, сега отсечка от пътя  в планината Шарган е възстановена с туристическа цел. Потеглихме от тази китна гара.

 А ето го и самият влак.

По пътя има няколко живописни гари, на които слизахме за разходка и снимки.

Наричат я още Шарганската осморка, защото пътят лъкатуши така:

Красива природа, невероятни гледки.

По пътя жените трябва да докоснат и "Лудия камък". Е, защо... Като идете, ще разберете.

На Следващия ден се отправихме към СПА курорта Овчар баня.

Целта ни беше да разгледаме манастира Благовещение,

след което се отправихме пеша 

 към манастира Николе.

 Разбира се, и тук има някаква атракция : Дърво, което трябва да се обиколи три пъти, да си намислиш желание и да се прекръстиш.

 Преди обратния път към България обядвахме в този ресторант.

 В тези менчета се сервира супата, която ти си сипваш сам. Интересна хрумка.

 А това е новозакупено корабче, с което следващите туристи ще правят обиколка по езерото на около 10 манастира.

Ако съм ви заинтригувала с тази дестинация, ще допълня, че през август има и събор "Трубача", надсвирване. А плескавици, вешалици и други сръбски вкуснотии..., абе вие знаете!
Благодаря на ATLAS-S за приятното изживяване!