неделя, 24 април 2011 г.

Какво е животът

В един слънчев летен ден по пладне
в гората бе настъпила тишина.
Птиците бяха напъхали глави под крилата си.
Всичко си отдъхваше.

Тогава една сипка извади главата си и попита:
Какво всъщност е животът?
Всички се смутиха от този труден въпрос.

Розата тъкмо отваряше своите пъпки
и внимателно изтласкваше лист след лист
от тях. Тя се обади:
Животът е развитие.

Пеперудата не беше толкова задълбочена.
Тя весело прелиташе от цвете на цвете и каза:
Животът е само радост и слънчеви лъчи.

Отдолу по земята се влачеше мравка
със сламка на гърба, десет пъти по-дълга от нея:
Животът не е нищо друго, освен мъка и работа.
Пчелата пъргаво се връщаше от                                    едно медоносно цвете и изжужа:                                Животът е редуване на работа и удоволствие.

Там, където се водеха такива мъдри разговори,
една къртица показа главата си от земята и каза:
Животът е борба в тъмното.

Замалко да се разрази спор,
ако не бе започнал да ръми тих дъждец,
койте беше на мнение:
Животът се състои от сълзи, нищо друго, освен сълзи.
И продължи нататък, към морето.


Там бушуваха вълните и се разбиваха
с всичката си мощ в скалите и стенеха:
Животът е постоянна напразна борба за свобода.
Високо над тях кръжеше величествено един орел,
който ликуваше:
Животът, животът е стремеж нагоре.
Недалеч стоеше една върба, която бурята
бе прегънала наполовина. Тя простена:
Животът е прекланяне пред по-голямата сила.

Тогава дойде нощта.
Един бухал прелиташе безшумно от клон на клон
и пресипнало изграчи: Животът е
да използваш възможностота, докато другите спят.

Накрая в гората настана тишина.

Не след дълго един млад мъж се връщаше
по безлюдните улици вкъщи;
той се връщаше от преживяно удоволствие и си мърмореше:
Животът е постоянно търсене на щастие
и верига от разочарования.
Изведнъж зората се изправи в целия си блясък и каза:
Както аз, зората, съм начало на идващия ден,
така и животът е началото на вечността.



източник: www.wortkarussell.de

2 коментара:

  1. Не мога да се съглася с края на тази скандинавска притча.Или по-скоро ще се опитам да го допълня..."Животът е началото на вечността" ,но и в частност е прашинка от пепелта,наречена Вселена.
    А нима вечността не е Вселената?Поздрави и спокойна Великденска нощ,Hexemexe!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Дали е начало на вечността?... Ще поживеем и после ще видим :-)

    ОтговорИзтриване