И незабравките засияха от радост

С радостно позвъняване врата на магазинчето за цветя се отвори и едно малко момченце влезе.

Феята на цветята, собственичката на магазина го поздрави любезно:

- Добър ден, с какво мога да ти помогна?

Момчето се огледа.

- Искам да подаря на мама букет за празника - каза то и посочи червените рози.- Мисля, че искам да купя от тях.

Феята на цветята взе една една скъпа дългостеблена роза от вазата.

Розата почти изви главата си към него.

- Виждате ли,- каза тя високомерно на другите цветя- мен иска да ме има. Хората харесват най-много нас, розите, най-хубавите сред цветята.
- Ти, надменно цвете!- изруга жълтото лале с пухкавите реснички. - Момчето още не знае, какво е красота.
- Така е, точно така е!- съгласиха се останалите лалета. - Ние сме тези, които оповестяваме пролетта още през зимата. Истинските рози цъфтят през лятото.
Отзад, от витрината, се обади орхидеята:

- Какво говорите? Аз, аз съм кралицата на цветята!

Момчето се колебаеше и феята на цветята остави обратно розата във вазата при нейните дружки. Тя посочи към нарцисите:

- Какво ще кажеш за един хубав букет нарциси?
Нарцисите зашумоляха лекичко:

- Ние сме, нас ще ни вземат!

Но момчето поклати глава.

- Бих искал нещо специално за мама.

Феята се усмихна.

- Какво ще кажеш за това?- посочи тя към букетче незабравки в стъклена чаша. Техните малки сини цветчета-звездички засияха от радост и момченцето им се усмихна.

Да!- извика то. Тях ще взема. Мама ги обича тях най-много. Защото не са големи, казва тя.
И докато феята на цветята очарователно сладко букетче от незабравките, другите цветя се оглеждаха отрезвено.
"И сляпата кокошка намира понякога зрънце!",- мърмореше обидено розата, но останалите цветя не искаха вече да я слушат.

автор:© Elke Bräunling, http://elkeskindergeschichten.blog.de