четвъртък, 14 април 2011 г.

Когато малкият пролетен дух го налегна пролетна умора

"Аз съм малък пролетен дух, трала-ла, трала-ла и вървя си по света.Аз рисувам с пъстри цветове всичко що окото ми съзре. Трала-ла, ла-ла-лааа".
Весело пеейки си малкият пролетен дух пътешестваше из зимно-тъжната долина. Той държеше в лявата си ръка палитра с много пъстри цветове, а в дясната една дебела четка. Той  я размахваше енергично тук и там, докосвайки леко дървета, храсти, тревички с пролетно пъстри цветове. Долината вече не изглеждаше зимно-тъжна, а пъстра, свежа и радостна.
"Толкова ми харесва това!", каза доволно малкият пролетен дух. "Аз съм истински пролетноцветен дух. Ехаа!"
Той седна на една скала край пътя за да разгледа своето произведение. Той бе работлив, почти в цялата долина бе довел пролетта.
"Удоволствие е да си пролетен дух. Всички, които срещна, се радват. На мен и на моята работа. Всички! Ихаа!"
Малкият пролетен дух бе много доволен от себе си и си позволи да си отпочине още малко на скалата, да си подложи нослето на слънчевите лъчи. Работата много го умори. Пролетна умора.
"Хубаво! Ммм...!" Той се сгуши удобно на своето слънчево местенце и затвори за момент очите си. И тъй като го бе налегнала пролетната умора, той лекичко заспа. Той спеше и спеше и дори мъничко похъркваше. Много дни наред.
И така се стигна до това, че в края  долината си изглеждаше тъжно зимно и животните се   изпокриха за още един кратък сън, докато навсякъде другаде се радваха на пъстрата пролет.
Зимата, която още обитаваше планините, потърка радостно ръце пред заспалия пролетен дух.
"Чудесно!", каза си тя. "Много обичам уморени пролетни духове. Те ми подаряват време." Тя лъхна, почти надменно, с ледено студен дъх над спящия малък пролетен дух и се радваше. Но от радост тя забрави да е предпазлива. Нейният леден дъх бе прекалено ледено ветровит. Бе толкова студен и неприятен, че събуди малкия пролетен дух от неговия дълбок сън.
"Хм, Какво е това? Защо ми е толкова студено?" Малкият пролетен дух стана и потърка сънливите си очи. Тогава се огледа учудено. Завъртя глава наляво, пролетта весело му намигаше с око. В долината беше пъстро, чуваше радостно жужене на бръмбари и детски смях му стопли сърцето. Но като завъртя глава надясно към края на долината, той съзря... Не, не можеше да бъде истина. Само една тъжна, няма, зимносива земя.
Колко много се уплаши той! Дали не бе проспал пролетта?
Малкият пролетен дух се сепна. " Колко съм глупав!", извика той. "Не аз трябва да спя,не, а зимата и нейните зимни приятели духове са това. Те трябва да си почиват до следващата зима и аз ще се погрижа за това веднага."
Той стана, взе цветовете и четката и профуча рисувайки и потупвайки с четката до последното ъгълче на долината. И защото не искаше да оставя нищо недовършено, той се изкатери бързо по върховете и изгони и оттам зимата с пъстрите си цветове и с веселата си пролетна песничка:
"Аз съм малък пролетен дух, трала-ла, трала-ла и вървя си по света. Аз рисувам с пъстри цветове всичко що окото ми съзре. Трала-ла, ла-ла-лааа".

@ Дано  при нас малкият пролетен дух да е заспал за кратко. Бррр.:)
/превод от немски език/
автор: © Elke Bräunling
http://elkeskindergeschichten.blog.de/2011/03/27/kleine-fruehlingsgeist-fruehlingsmuede-10889207/

1 коментар:

  1. Наистина успя,но зимата злокобна,пролетни цветя издебна!За себе си напомни и със снежинки ги подгони!ДУХ-а,нима материя е това?-"Трала-ла,ла-ла-лааа"!Само цветовете ще му напомнят за пролетта,дори да ги е покрил снега!Неуместна смесица,или просто казано Цветница!Успехи Хекси!:))

    ОтговорИзтриване