Трите желания

Врабчето на оградата чу, как Ханс и Грете си пожелават нещо за Коледа.

„Тогава и аз мога нещо да си пожелая”- помисли си то и се отправи към Всемогъщия.

 -Е, какво искаш?- попита Господ като се подсмихваше.

- Искам да съм орел, защото той е господар на небето.

- Добре, -каза Господ- тъй като скоро е Коледа, ще изпълня желанието ти. Лети към скалите!

Ах, това беше чудесен живот! Орелът бе най-близо до слънцето и нямаше никакви врагове. Но скоро той забеляза, че всички животни се боят от него. С никого не можеше да си дърдори, да обменя новини или да се боричка. Беше ужасно скучно.

Ех, ако знаех това предварително! – извика орелът. По-добре да бях станал мушнитрънче. Тооолкова съм тъжен!

- Тъй като е Коледа, - отвърна му Господ- искам да ти изпълня и това желание!

И той го превърна в мушнитрънче и го сложи в глога до оградата.

Мушнитрънчето чуруликаше весело по цял ден. Скоро си намери мила жена и им се родиха три малки.

- Така животът ми харесва!- пееше доволна по цял ден птичката и мъкнеше храна в гнездото.

Но скоро двойката забеляза, че кукувицата е оставила едно кукувиче яйце в гнездото им. Като се излюпи, ненаситното кукувиче грачеше по цял ден, буташе братчето и сестричетата си от гнездото и вечно бе гладно.

- Просто няма да издържа на това, по цял ден се претрепвам от работа! – вайкаше се мушнитрънчето.

- А по друг начин ли си го представяше?- попита Господ. – Но мога да ти изпълня още едно желание.

- Ах, мили Боже, бих искал да съм славей и да те възпявам в песни ден и нощ.

- Добре, - каза Господ. И предпазливо го сложи в клоните на върбалака до потока.

Славеят пееше, извиваше трели. Бяха прекрасни мелодии. Но всички хора отминаваха без да се заслушат. Никой не постоя, очарован от гласа му. Най-накрая славеят млъкна и потъна в дълбока скръб.

Така го намери Господ.

- Не ти ли харесва вече да пееш?

- Ах, Господи,  нито един човек не се спира да ме послуша. Всички са толкова шумни и вечно бързат по други неща. 

- Не го ли знаеше това? Само на всеки сто години един човек слуша унесено твоите песни. Последният път беше разказвачът Андерсен.

- Какво, да чакам толкова дълго? Няма да издържа. По-добре да си бях останал врабче!

Едва изрекло тези думи и вече клечеше на стобора. Старата ратайка тъкмо хвърляше зърна на кокошките и пуйките. Врабчето не чакаше да го поканят.

Вратата към коридора бе отворена. Ханс и Грете и цялото семейство се бяха събрали около елхата. Навън падаха едри снежинки, но на врабчето не му бе студено.

- Чииик, чиик, чирииик! Обичам ви!- чуруликаше врабчето. Така то благодари на хората, че и в студената зима остава при тях и получава храна.

И никога няма да забрави, че на Коледа Господ му е изпълнил три желания.

автор:  Erika Täuber