сряда, 22 декември 2010 г.

Трите желания



Врабчето на оградата чу, как Ханс и Грете си пожелават нещо за Коледа.
„Тогава и аз мога нещо да си пожелая”- помисли си то и се отправи към Всемогъщия.
 -Е, какво искаш?- попита Господ като се подсмихваше.
- Искам да съм орел, защото той е господар на небето.
- Добре, -каза Господ- тъй като скоро е Коледа, ще изпълня желанието ти. Лети към скалите!
Ах, това беше чудесен живот! Орелът бе най-близо до слънцето и нямаше никакви врагове. Но скоро той забеляза, че всички животни се боят от него. С никого не можеше да си дърдори, да обменя новини или да се боричка. Беше ужасно скучно.
Ех, ако знаех това предварително! – извика орелът. По-добре да бях станал мушнитрънче. Тооолкова съм тъжен!
- Тъй като е Коледа, - отвърна му Господ- искам да ти изпълня и това желание!
И той го превърна в мушнитрънче и го сложи в глога до оградата.
Мушнитрънчето чуруликаше весело по цял ден. Скоро си намери мила жена и им се родиха три малки.
- Така животът ми харесва!- пееше доволна по цял ден птичката и мъкнеше храна в гнездото.
Но скоро двойката забеляза, че кукувицата е оставила едно кукувиче яйце в гнездото им. Като се излюпи, ненаситното кукувиче грачеше по цял ден, буташе братчето и сестричетата си от гнездото и вечно бе гладно.
- Просто няма да издържа на това, по цял ден се претрепвам от работа! – вайкаше се мушнитрънчето.
- А по друг начин ли си го представяше?- попита Господ. – Но мога да ти изпълня още едно желание.
- Ах, мили Боже, бих искал да съм славей и да те възпявам в песни ден и нощ.
- Добре, - каза Господ. И предпазливо го сложи в клоните на върбалака до потока.
Славеят пееше, извиваше трели. Бяха прекрасни мелодии. Но всички хора отминаваха без да се заслушат. Никой не постоя, очарован от гласа му. Най-накрая славеят млъкна и потъна в дълбока скръб.
Така го намери Господ.
- Не ти ли харесва вече да пееш?
- Ах, Господи,  нито един човек не се спира да ме послуша. Всички са толкова шумни и вечно бързат по други неща. 
- Не го ли знаеше това? Само на всеки сто години един човек слуша унесено твоите песни. Последният път беше разказвачът Андерсен.
- Какво, да чакам толкова дълго? Няма да издържа. По-добре да си бях останал врабче!
Едва изрекло тези думи и вече клечеше на стобора. Старата ратайка тъкмо хвърляше зърна на кокошките и пуйките. Врабчето не чакаше да го поканят.
Вратата към коридора бе отворена. Ханс и Грете и цялото семейство се бяха събрали около елхата. Навън падаха едри снежинки, но на врабчето не му бе студено.
- Чииик, чиик, чирииик! Обичам ви!- чуруликаше врабчето. Така то благодари на хората, че и в студената зима остава при тях и получава храна.
И никога няма да забрави, че на Коледа Господ му е изпълнил три желания.

автор:  Erika Täuber



4 коментара:

  1. Както винаги са интересни и забавни

    ОтговорИзтриване
  2. Честита Коледа!
    Дано са пълни сърцата ни с празник и настроение през цялата задаваща се година!
    Много здраве и усмивки!
    Весели празници!
    Мария

    ОтговорИзтриване
  3. Честита Коледа! Много здраве, обич и топлина ти желая и нека коледният дух да е с теб винаги! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Тук не бях коментатор,признавам си,жив експлоататор!Много думи плених,и на"Глобъл" не угодих!Реших да се включа,а той ми изключи!Сигорно бъбривковци не могат да търпят,но аз им направих на инат и на М-тел флашка на заем вземах!Сега с закъснение искам с твоето Коледно настроение в Новата Година да се потопиш!Опорочиха думата "чукни",затова ще те помоля чашата с уиски вземи и за поздрав до дъно пресуши!Аз го направих,но защо ли мъничко на дъното оставих?Не е утайка това,винаги оставям за спомен от сладоста!Ч.Н.Г.--УСПЕХИ!!!

    ОтговорИзтриване