За Паулу Коелю и манекенките

Напоследък из нета и медийното пространство често попадам на мнения, че книгите на Паулу Коелю били четиво за манекенки.Мнения, омаловажаващи творчеството на автора. Или пък: единственото, което били прочели тези моделки, хубавици, компаньонки е нещичко от Коелю. Визирайки умствения им багаж.
На вкус и на цвет товарищей нет. Аз също съм прочела доста неща от този автор.
Харесвам го. Тук искам да ви цитирам негови мисли за любовта, свободата, щастието, избора, дорото, злото... Малка част от това, което ме е докоснало, накарало ме е да се замисля.
"Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: Да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят."
"Животът - това са нашите постъпки. Има неща, които боговете ни карат да изживеем. Няма значение защо го правят, както и няма никакъв смисъл да се опитваме на всяка цена да ги избегнем."
Из "Петата планина"

"Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона. И аз съм като всички хора: виждам света и нещата, които се случват в него такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са."
"Никой не се страхува от неизвестното, защото всеки човек е способен да отвоюва това, което иска и от което се нуждае. Страхуваме се единствено да не загубим това, което притежаваме, било то живот или градина."
Из "Алхимикът"

"Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си - винаги се оказваме в нова ситуация. Любовта може да ни заведе в ада или в рая, но винаги ни носи нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване.Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете."
Из "Край река Пиедра седнах и заплаках"

"Има две неща, които пречат на човек да осъществи мечтите си: да мисли, че са невъзможни, или внезапен обрат на съдбатада ги направи възможни, когато най-малко е очаквал. Защото в този миг започва да се страхува от пътя, който ще го изведе неизвестно къде, от живота, пълен с незнайни предизвикателства, и от възможността нещата, с които е свикнал, да изчезнат завинаги.
Хората искат да променят всичко и в същото време да продължат както преди."
"Доброто и Злото имат едно и също лице, всичко зависи от това, в кой момент пресичат живота на всяко живо същество."
Из "Демонът и сеньорита Прим"

А ето и нещичко от "настолната Библия" на манекенките - "Единайсет минути":
"Когато човек е влюбен, той престава да се храни, да спи, да работи, да е спокоен. Много хора се плашат, тъй като щом се появи любовта, тя разрушава всичко старо, което среща по пътя си.
Никой не иска в неговия свят да настъпи хаос. Ето защо мнозина успяват да премахнат тази опасност и не позволяват на един дом с изгнили основи да рухне. Това са архитектите на отживелите неща.
Други разсъждават по коренно различен начин: Те се отдават, без да мислят, надявайки се в любовта да намерят решения за всичките си проблеми. Прехвърлят върху другия цялата отговорност за своето щастие, но и също цялата вина за евентуалното си нещастие. Намират се в постоянна еуфория, тъй като им се е случило нещо чудесно, или са подтиснати, тъй като неочакваното събитие е разрушило всичко.
Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш - кое от двете е по-малко
разрушително? Не знам.
"Не можем да кажем на пролетта: "Ела по-скоро и остани по-дълго" Можем само да й кажем: "Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш."

Ще стана досадна, ако продължа... Пък и вие сте прочели нещо, или всичко от Паулу Коелю. Познавам много хора, млади хора, които не са прочели и една книга през живота си и даже се гордеят с това. Някои от тях вече са студенти. Ако въпросните манекенки четат Коелю, все са се обогатили с нещо. Ще завърша пак с руската поговорка: На вкус и на цвет, товарищей нет.