Още бяхме заедно, но ти отдавна ме беше напуснала. В мислите си беше при една нова любов, при една нова надежда. Седяхме в едно кафене, а аз не исках да разбера, че това беше раздяла, че любовта може да бъде като едно студено лате макиато. А аз все още бях луд по теб.
Още едно незабравимо пътуване това лято - най-после дойде ред и на Баварските замъци, които мечтаех да видя отдавна. Пътуването бе с автобус и отиването и връщането е доста изтощително, но красотите, които видяхме, си заслужават и дългия път, и жегите. Пък и да пътуваш през Алпите е доста интересно, наслаждаваш се на гледки: селца по склоновете или единични ферми, църкви, някой замък върху скали... Първата вечер нощувахме в китно словенско селце в китно хотелче:
Срещу хотелчето ферма, 1/3 от двора с натрупан оборски тор, но всичко подредено под конец и няма и прашинка в двора. На сутринта се отправихме към езерото Блед.
Това е островчето в езерото, на което има построена църква. Може да се отиде до острова с традиционна лодка плетна,
но със сестра ми предпочетохме да се разхождаме по крайбрежната алея и да се насладим спокойно на невероятните гледки.
Езерото е с температура около 23 градуса и ...
Бивша резиденция на Тито:
Замъкът над езерото, който не бе предвиден да посетим, жалко:
А с това електромобилче се събира боклука. Шофьорът се наведе и вдигна няколко шумки около контейнерите:
Със сигурност бих се разхождала с дни около езерото без да ми омръзне, но ... Баварските замъци ни чакат и те. Първият, който посетихме е дворецът Херенкимзее, намиращ се на остров в езерото Кимзее. До острова се стига с корабче, после се върви 15 мин. през горичка.
Вътре в дворците снимането не е разрешено. Красоти, пищно обзавеждане в различни стилове, Лудвиг Втори е замислял да надмине по красота и Версайския дворец. Довиждане и напред за нощувка в Мюнхен.
На следващата сутрин се отправяме към двореца Линдерхоф. Най-малкият, кокетен, с най-красивите градини, с прекрасни гледки към Алпите.
Това е източният павилион.
След това се отклоняваме към Австрия, за да насладим на алпийското езеро Планзее.
И напред към най-известният от дворците на Лудвиг Втори - Нойшванщайн.
За да видите изцяло замъка от тази гледна точка се ходи до моста Мариенбрюке, като възможностите са пеша нагоре около 45 мин., с автобус или с файтон. Ние се качихме с автобус. За да стъпите на самия мост, се редите на опашка15-20 мин., мостът е над пропаст около 100 метра, а е дълъг около 50 м. И там трябва да се вредите някак за местенце да погледнете и снимате.
После се връщате и вървите 10 мин към замъка.
Ако трябва да кажа една дума за Нойшванщайн, тя е величественост.
Не знам как си е представял Лудвиг да катери витиеватите стълби от етаж на етаж всеки ден, тъй като е замислял да го направи постоянно свое жилище, но както е известно, не е живял в него поради смъртта си.
Един приятел германец се изказа доста отрицателно за строежа на този замък, който е разорил Бавария, на което отговорих, че в днешно време Бавария печели доста добре и от този замък, такова стълпотворение от туристи от цял свят съм виждала само във Венеция. С което той се съгласи.
И пак към Мюнхен, с фотопауза на Алианц Арена.
Последен ден - тричасова пешеходна обиколка на Мюнхен. Красив град, много забележителности.
Парадоксално, но това лято в Мюнхен чак усетих, че има лято. Обикаляхме по 40-градусови жеги.:) В свободното време реших да разгледаме още един дворец - Нюмфенбург.
И цурюк нах Булгариен. Една приятелка ме попита, какво най-много ми е харесало от екскурзията. Всичко! До следващата дестинация!