©Adam Dobrovits
Твоите чувства
бяха достатъчно силни
за да пробият стени
и достатъчно светли
за да хвърлят светлина
дори зад моята сянка.
Но толкова дълго
те служеха за това,
че сега, когато накрая
ме достигат
ти отдавна
си се освободила от тях.
Твоята любов ме достига
като светлина на отдавна
угаснала звезда.
Топло светло сияние,
чийто източник само
студено и мрачно липсва.
Дори въздишката ми е сякаш
изстрел от някой пистолет.
Gerhard Feil
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар