Венци от незабравки

© Naturkamera.de

Безгрижно се носехме
в летния вятър
слънцето ни галеше
нощите бяха дълги и хладни

Сега е време 
за раздяла
плетем венци 
от незабравки

Gerhard

Какво остава

© Pino: Solace

Винаги остава нещо

от една любов

от една страст

Споменът за една дума

за едно докосване

за един летен ден

Понякога остава само

съзнаването че

твърде малко си обичал

и че необмислено

сте се разделили

Gerhard

Звездна нощ

                              Pino: Ken5            

                                                           

Ако си изпълнен с копнеж
разкажи го на вятъра
той ще те утеши

Ако си тъжен
разкажи го на дъжда
той ще поплаче с теб

Ако търсиш любов
погледни нагоре към звездите
там те чакам аз

Gerhard

Ролева игра

снимка: Райна Владимирова

Вълната е мъж

хвърля се срещу брега отведнъж 

отново и пак  и пак

...докато утоли глада

Брегът е жена

примамва всяка вълна 

в тази вечна игра

...докато утоли глада

Крайбрежието разказва безпристрастно

тази история страстна

с достойнство показва

...белезите на любовта 

Gerhard Feil                                                            

Предложение

 Sabzi: Meaning Of Night  

Това което мога да предложа
е сантиментална любов
малко употребявана
краищата леко нащърбени
но иначе като нова


Към това и чувството
за безнадеждност
и копнеж
което винаги много
ми е пречило


Какво търся?
- това си ти...


Gerhard

Най-изчанчената торта

Обещах в една група във фейсбук да участвам в конкурс "Най-изчанчената торта". И тъй като ме мързи да кулинарствам в тия жеги, ме осени тази идея за плодово-шоколадово-сладоледена торта:

Подходяща за юлските горещници, не е калорична, време на приготвяне 5 минути. Избрах продълговата диня, срязах на три: 2 големи капака , средното парче е блатът.  Това било карвинг, коментират в групата, за мен е най-обикновено заколване на диня.
За по-празнични случаи и според наличностите  ви, може да украсите с мини-сладоледчета, и всякакви други плодове и шоколадови изделия, аз исках да боцна 3 сладоледа на клечка, но бяха от големите и щеше да стане много претрупано:

Няма да ви агитирам да гласувате за мен, защото първото място ми е в кърпа вързано;). Ако някой реши да прави подобна торта или да раздава рецептата, тортата се казва Хексемексе.

Да ви е сладко!


*** Продължение 
И така, шантавата "торта" отдавна е изядена, първото място спечелено, не благодарение на моята креативност, а заради мързела на другите участници. 
Но не съм се похвалила с грамотата и наградата, изработени от не по-малко шантавия свеж творец Петьо Гергов;)(качи се у гоуфо, Петьо!)

С тази грамота и прекрасни бижута се самообявявам за "Динена Кралица" на лятото.:)

За желаещите да се включат в подобни конкурси - заповядайте в "Група за творци-аматьори" във Фейсбук.

Ваканция на острова на щастието

Веднъж един хитър собственик на туристическа агенция окачил на витрината на своето бюро табела с необичайно предложение:

Невероятна промоция!!!
Почивка на ОСТРОВА НА ЩАСТИЕТО само за 999 евро!

Остров на щастието? Как така? Хората се чудели.
- Къде ли има още щастие?- мърмореше един вечно недоволен човек.
- Вярно,- оплакваше се една дама,- щастието се среща толкова рядко.
И веднага всеки започна нещо да казва, че такова нещо като „щастие” в днешно време вече няма.
- Може би ще го намерим на този остров?- каза един човек накрая.
- Малко щастие не би било зле - каза друг и веднага запази две места.
И тъй като много хора мислеха еднакво, пътуването до острова на щастието бързо бе изкупено.
Собственикът на агенцията се радваше:”Ама че щастие с щастието!” – каза си той и доволно потри ръце.
Шест седмици по-късно един рибарски катер доведе първата група летовници до този странен остров.
Пътниците стояха до перилата и гледаха към морето.
- Ето го острова! – извика едно дете, сочейки към хоризонта.
- Да, вярно! – каза един възрастен господин, гласът му звучеше радостно възбудено. – Какво щастие! И той замълча смутено. Не каза ли току що „щастие”? Засрамен той наведе глава, но сърцето му тупкаше.
Пътниците се втренчиха удивени към хоризонта. Техните сърца също биеха учестено. Дали този „остров на щастието” беше вълшебен остров?
- Глупости, - мърмореше един, обръщайки се към другите, - да видим какво ни чака там!
Да бъдем предпазливи!- предупреждаваше друг, всички кимаха съгласявайки се.
Навъсени пътниците се втренчиха към скалистия, покрит с поляни и борове остров. Само възрастният господин стоеше при децата до перилата и се усмихваше.
- Тук е както на картинките в „Пипи Дългото Чорапче – радваше се едно момиченце и хвана възрастния човек за ръката. – Дали тук ще можем да си играем така хубаво?
- Със сигурност.
- Чудесно! – Толкова се радвам! – Аз също.
Въодушевени децата се спуснаха на земята и преди техните родители да могат да кажат нещо, се пръснаха във всички посоки.
В това време възрастните разгледаха по-добре острова и се изплашиха. Те видяха само стари рибарски къщурки, ферми, един смесен магазин и кучета, котки, кокошки, кози и овце. Хотели, ресторанти, бързи закуски, сладкарници, магазини за сувенири и бензиностанции не откриха. Само няколко бунгала-колиби красиво украсени с пирен бяха предназначени за гостите.
- Е, какво да се прави, все някак си ще издържим тези дни – помисли си един.
- Ха-ха! –избухна в горчив смях друг. – Това е нашето „щастие”!
Но странно, времето минаваше бързо. Десет дни без кола, ток, телефон, телевизор,компютър и будилник, без бързане, стрес, ядове, спорове, омраза, завист – но с много време за почивка и говерене, за изслушване, разглеждане, игра, смях, удивление и откривателство, да, а също и за забрава на някои проблеми и грижи. Хорат бяха толкова заети с тези неща, че съвсем забравиха да търсят „щастието” на този странен остров. Или вече го бяха намерили?
Острови на щастието има навсякъде.

Например също на тази горска поляна...

Текст и снимка: Elke Bräunling