В някоя от онези вечери които са безкрайни и празни си представям че се чука на вратата ти стоиш отвън бос с изтъркани джинси и риза с тази тайнствена усмивка която винаги е спирала дъха ми Здравей, казваш ти, мога ли да остана тази нощ но тогава си спомням че ти отдавна не ходиш бос в изтъркани джинси и че ти никога вече няма да почукаш на вратата ми