които са безкрайни и празни
си представям че се чука на вратата
ти стоиш отвън бос
с изтъркани джинси и риза
с тази тайнствена усмивка
която винаги е спирала дъха ми
Здравей, казваш ти, мога ли
да остана тази нощ
но тогава си спомням че
ти отдавна не ходиш бос
в изтъркани джинси и
че ти никога вече
няма да почукаш на вратата ми
Gerhard
Няма коментари:
Публикуване на коментар