неделя, 31 май 2015 г.

Никога вече

В някоя от онези вечери
които са безкрайни и празни
си представям че се чука на вратата
ти стоиш отвън бос
с изтъркани джинси и риза
с тази тайнствена усмивка
която винаги е спирала дъха ми

Здравей, казваш ти, мога ли 
да остана тази нощ 
но тогава си спомням че
ти отдавна не ходиш бос
в изтъркани джинси и
че ти никога вече 
няма да почукаш на вратата ми

Gerhard

Няма коментари:

Публикуване на коментар