Красоти от съседна Румъния

Снимки от една тридневна екскурзия из Румъния. Минавайки първо през Букурещ разгледахме Румънското село на занаятите - парк, пресъздаващ автентични къщи и бита от миналото от различните области на Румъния.

А това е вече манастирът в Синая.

 Покрай манастира е възникнал и градът Синая, днес известен ски курорт в Румъния.Паркът и къщи и хотели в Синая.

Дворецът Пелеш в Синая.Снимките са отвън, снимането вътре е забранено. . Интериорът - изящество и стил във всяка зала,залите не са големи, без излишна помпозност:

Крал I, построил двореца:

Статуя на кралица Елизабет, занимавала се с обзавеждането на двореца и писане на приказки за деца:

А ето го и легендарният замък на Дракула - Замъкът Бран. Мистиката идва по-скоро от филмите, замъкът е аскетично обзаведен и се е ползвал след 1920 г. като постоянно жилище на румънската кралица Мария.

Това вече е Брашов - модерен европейски град със запазена старинна архитектура.

Най-тясната улица в света - така е регистрирана.

И ето ни отново в Букурещ.

Кралският дворец:

Университетът:

Военното министерство:

Дворецът на Чаушеску - Парламентът е най-голямата сграда в Европа:

Най-старата църква в Букурещ:

Останките от първия кралски дворец със статуята на Влад Цепеш:

Из "Малкият Париж":

Националната банка на Румъния:

Най-старият хан в Букурещ, днес ресторант:

След това пътуване определено си промених мнението за Румъния, останало от соцвремената, когато цигани се окичваха по влака и колите да просят.По пътя не видяхме никъде необработваема земя, санирани в различните цветове на дъгата панелки, боклуци, рушащи се църкви. Ако застанеш до пешеходна пътека, колите спират, още нестъпил на платното. Определено Румъния е дръпнала с години напред пред нас.

Животът е кратък

Особено когато една

значителна част от него

е зад теб,  остатъкът

не ти се вижда много дълъг.

Когато те попитах,

дали би имала

малко време за мен…

си мислех всъщност,

че бих желал

да остарея с теб.

                                                     ©  Duy Huynh

Прекомерен копнеж

                                          

©Audrey Kawasaki

Колкото повече забелязвам,

колко много копнее  сърцето ми

се питам …

… каква мярка бих могъл да приложа

за да измеря този копнеж?

Мерят ли се километрите на отдалечеността?

продължителността в минути, дни, години?

обхватът на чувствата,

ъгълът на влечението?

Или пък тежестта,

 с която лежи на нечие сърце?

Каква мерна единица

… имат мъката

… болката

… измамната радост

… вътрешното раздвоение

… желанието?

Колкото повече забелязвам

колко много жадува сърцето ми

осъзнавам…

… че всъщност

не се касае за мерната единица

Прекомерното желание

 се разпростира далеч зад края

на всяка възможна скала.

Копнежът не може да се измери

но може да се изчисли:

Ако от цялото количество чувстван копнеж

извадим корена на чисто телесното желание

и после разделим на останалия разум

се получава градусът на отчаянието.

(И кого учудва резултатът? Прекомерно) 

Gerhard Feil