Зад плета седят те:
Животът и Смъртта,
и той и тя ме викат,
съвет да ми дадат.
Зад живия плет
слушам гласовете им.
Плета не бива да премина,
не мога да ги виждам.
„Престани да обичаш твоето нещастие
и обичай твоето щастие!
Още днес! Нямаш още много време”
вика единият глас.
Другият казва:
„Запази това, което ти обичаш.
Да обичаш нещастието си, може да е щастие,
а да смениш любовта, носи нещастие!”
Тогава и двамата казват: „Върви!”,
и аз тръгвам и знам,
единият от тях е моята смърт,
а другият – моят живот.
Erich Fried
