вторник, 6 август 2013 г.

Малките радости


"И все пак малките радости са тези, които ни правят щастливи. Големите чакаме и без друго най-често напразно."
Katharina Eisenlöffel

В този пост ще ви покажа малки радости от село.
Калдъръмчетата, изникнали насред тротоара пред старата ни къща, за които леля ми се грижи и се сърди, ако някой минувач стъпи случайно върху някое.
Фани, която много обича да я решат, но не застана мирно, за да снимам пищната и рунтава опашка.
И лъскавата черна красавица с отровно зеления поглед. В къщата се навъртат постоянно около 5 котки, но всички останали са добре дошли и нахранени.:)
Не, няма фотошоп, тази матрьошка кратуна е естествено изрисувана. Но е поникнала от другата страна на оградата и съседката си я иска за нея. Нека се радва и тя!
Направих си собственоръчно от чували за смет "жив плет", за да скрия нелицеприятна гледка в съседския двор.
Много нежен цвят.
Майка ми се ядосва, че всички гладиоли тази година излезли бели. Мен пък ме дразнят колците /за домати/ за които ги е прикрепила, но това си е нейно царство.


Още кратунки, които се изродиха и стават големи почти като тикви. Някои от тях ще отидат наесен при майсторката на кратуни Doktor Watson да ги изографиса и зарадва други фенове на кратуните.
Миналата година смокините измръзнаха, тази година първият завръз окапа, сега пак капят от сушата, дано все пак остане нещо да ги опитаме.
А Лудият Тодор ще се прекърши от цвят както всяка година.:)

Няма коментари:

Публикуване на коментар