неделя, 1 април 2012 г.

Днес


През пролетта все още бях на седмото небе,
обичах  до полуда с цялата душа и със сърце,
но днес това в графа е вече „Минало”
а утре моето сърце съвсем ще е изстинало.

През лятото лежах край езерото във тревата,
необяснима радост ми изпълваше душата...
Но днес е всичко вече тъй далечно,
след още ден – и нищо няма да е вечно.

През есента пък бях така сърдит,
Възбуден, раздвоен и с яд пропит;
но „Панта рей” е казал древен философ или поет
и утре също тъй ще е за мой голям късмет.

През зимата на още нещо края се видя.
Поуката от нашата история сега:
че ДНЕС годишно време на сърцето мило е,
което утре вече също ще е минало.


превод от Gerhard Feil, "Heute"

3 коментара: