Днес

През пролетта все още бях на седмото небе,

обичах  до полуда с цялата душа и със сърце,

но днес това в графа е вече „Минало”

а утре моето сърце съвсем ще е изстинало.

През лятото лежах край езерото във тревата,

необяснима радост ми изпълваше душата...

Но днес е всичко вече тъй далечно,

след още ден – и нищо няма да е вечно.

През есента пък бях така сърдит,

Възбуден, раздвоен и с яд пропит;

но „Панта рей” е казал древен философ или поет

и утре също тъй ще е за мой голям късмет.

През зимата на още нещо края се видя.

Поуката от нашата история сега:

че ДНЕС годишно време на сърцето мило е,

което утре вече също ще е минало.


превод от Gerhard Feil, "Heute"