 |
| изображение: forum.sity.bg |
Докосвай ме,
но не ме задържай.
Дай ми сигурност,
но не ме затваряй.
Говори с мен,
но не ми забранявай да говоря.
Кажи ми твоите желания,
но не ме принуждавай на нищо.
Остави ме без дъх,
но не ми взимай въздуха.
Нека сама да дойда при теб,
чувствата избуяват на свобода.
Пусни ме на свобода,
за да дойда сама при теб и да ти дам всичко,
което ти не трябва и не можеш да задържиш...
автор: Jan Winkelsträter
Колко тънка е тази черта,и защо се пропуква леда?Вижте,вижте бос по него вървя!За някой е виновен гърбавата стара Луна,друг в звездата се влюби,а тя в дола падна!Полумрак е сега,долавяш шума на две сърца,но по близо ела,и моля те не ги докосвай с ръка!Усещаш ли топлина?Не,не тази от плата!Като тътен от недрата на уморената Земя,-Тя също е жена,скрила болката и плахо ни показва радоста!Един път в гори се раззелени,вижда се даже полянка с цветя и треви!После,дъжд завали,или така прикрива свойте сълзи?Химера и милион желания?!-Не!-Според мен,нужно е малко признание!-Хлъзгава тема,повлече и мене!@Прочети,изтрий и забрави,и много те моля прости!Успехи!
ОтговорИзтриване