понеделник, 9 август 2010 г.

Братска прегръдка


Тези сладури бяха осиновени от моя приятелка и отведени на село. Уплашени от престоя им в кашон по време на пътуването, бяха изчезнали за два дни. Търсила ги из цялото село, бяхме много тъжни, защото котетата бяха много малки и мислехме, че не са оцелели. Но след два дни се появили иззад стар шкаф в двора.:)
Сега отидох да ги видя и ги погушкам, но още са много диви и недоверчиви. Издебнах ги с фотоапарата докато спяха прегърнати, но от стъпките ми се събудиха.

2 коментара:

  1. :D Лоша Hexe! Смущава нежната братска любов! :D

    ОтговорИзтриване
  2. И мойта Джесика две роди,но с един голям помияр на расата си изневери!Не можах да я опазя и много ме боли!Но рожбички,не може лесно с тях човек да се прости!А колко молеше ме тя,останаха си котенцата без баща!Изхвърли го Тя,както на мен свежото коментарите ми спря!Но в моя блог иди,едно "Прозорче" ти си отвори!Емоцията ми пречи,разбери,и само животното не тъжи,или го прави за кратки дни!Успех!Sie weis!Ich auh!

    ОтговорИзтриване