Дълбоко под една ливада живеели две дъждовни червейчета. Те се изхранвали с коренчета на киселец. Един ден едното червейче казало:
- Достатъчно, писна ми да живея тук долу! Ще попътувам, искам да видя света.
Опаковало си куфарчето и започнало да дълбае нагоре. Когато видяло как слънцето грее и вятърът гали тревите по ливадата, му станало леко на сърцето и то се запромъквало радостно между стъбълцата на цветя и треви. Едва изминало три метра, когато го открил един кос и ...го изял.
Второто червейче останало в своята дупка под земята, ядяло всеки ден коренчета на киселец и доживяло до дълбока старост.
Но преценете сами : Живот ли е това?
Franz Hohler
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Всеки май трябва да си знае мястото.
ОтговорИзтриванеЗа всеки има място под Слънцето.....а и под земата.