Силата на любовта

Любовта не може да ти даде
напълно вичко,
но
може да ти отнеме
повече от всичко.

Gerhard Feil

На пет минути от рая

Изгубих се в зелената шир,

Опияних се от цветния пир,

Потънах в синьото на безкрая…

Душата - на пет минути от рая.

Любовта умира

© Duy Huynh

Когато денят настава,

мечтите избледняват.

Любовта умира, когато

в мечти храна не намира.

Неутолим копнеж остава само

по любов неизживяна...

Небето

                                                     снимка

пред прозореца

студен вятър

небето го няма

мълчание носи

песента

на самота

ти излизаш

навън в безкрая

без надежда

в страната

без хоризонт

се губиш

в следата от вчера

върви споменът

срещу забравянето

на сутринта

се появява усмивка

от пустошта

светлина над леда

отразява твоята душа

небето е в теб

Jorge D.R

2016 през моя обектив

Към другарите фейсбукари

Оставете този будителски спам,
да си кажа честно, ме е срам, 
а може би световен прецедент
да издигат тиква за президент.
Кандидатът даже не знае
що Брюксел е и що Москва е...

От село Дивотино до Дивотински манастир

Дивотинският манастир "Света Троица" е едно чудно място за разходка близо до Банкя. Бях ходила до него през Банкя, но търсех туристически маршрут, по който не сме минавали и се сетих, че до манастира може да се отиде през с. Дивотино, близо до Перник. Оказа се, че информацията в Гугъл е оскъдна, на Гугъл карти се вижда само един път от 8 км. от Дивотино до манастира. Попитах за повече инфо в една пернишка група във фейсбук. Първото, което се оказа, че този път е проходим саво с атевета. Най-точната информация даде друг потребител: от село Дивотино се тръгва с кола до старата хижа Люлин около 5 км. / сега са само останки/. Пътят е асфалтиран, на места много изровен. Ние оставихме колата на половината от пътя, защото е ниска е не знаех, на какво още ще се натъкнем. Но спокойно може да стигнете и пеша от разклона за хижата в центъра на с. Люлин. Пътеката за Дивотинския манастир е преди хижата, до която не стигнахме, пада се на един десен завой изкачвайки си нагоре вляво.Първо вляво има една широка поляна, Продължихме нагоре по асфалта. Бяхме подминали пътеката и имахме късмет, че на разклонението за черния път към манастира срещнахме колоездач, който ни обясни, че трябва да се върнем окоо 300 м.

Следете за червената маркировка. В началото пътеката е много стръмна, след 100 метра има разклонение надолу наляво, което не е пътеката за манастира, продължавате направо и следите за маркировката. Всъщност, други разклонения няма.Иначе е приятно за ходене, сенчеста, сред широколистна гора. Ходи се около 40 -50 минути бавен ход.

Точно преди да стигнете при манастира, става пак много стръмна, затова препоръчвам туристически обувки!
Ето го и манастира с много красива градина:

Приятна разходка!