В някоя от онези вечери които са безкрайни и празни си представям че се чука на вратата ти стоиш отвън бос с изтъркани джинси и риза с тази тайнствена усмивка която винаги е спирала дъха ми Здравей, казваш ти, мога ли да остана тази нощ но тогава си спомням че ти отдавна не ходиш бос в изтъркани джинси и че ти никога вече няма да почукаш на вратата ми
Приятен маршрут за разходка по Карстовата екопътека започваща от с. Боснек. На едно от инфотаблата прочетох, че общо пътеката е с дължина 10 км. и обща денивелация 200 м.
Пътеката не е стръмна, отстрани има пейки и масички за пикник, но на места е доста изровена, а днес се наложи освен в сняг да вървим и в кал, да прескачаме образувани рекички, затова вместо за час-час и половина стигнахме до извора за 2 часа.
А ето го и самият змей, пръскащ на пресекулки от Живата вода. Днес изригваше непрекъснато, това значи, според легендата, че нямаме лоши помисли и не сме грешни.
До самия извор има заслон с камина, приятно място за барбекю.
И вековният дъб в началото на с. Боснек:
Друг път ще изследваме маршрута до Живата вода от с. Кладница.
Надеждата ми да се постопля и порадвам на цветя и тревички на село, да се разходя в гората за иглики, бе попарена от от студа и проливни дъждове. Все пак успях да видя щъркел, да си закача мартениците на цъфнали дръвчета и да фокусирам в обектива малко цветно и зеленко и някои от котките на леля ми.
Както виждате на горната снимка в долния ляв ъгъл ХААРП е виновна за това, че пролетта закъснява дори на юг.;)
