Преди 5 години публикувах пътепис за опита да намерим древния кладенец-обсерватория при село Гърло, близо до Брезник. Пак ще се ходи.Тогава не успяхме, липсваше всякаква маркировка и бяхме застигнати от буря, затова прекратихме търсенето. И ето, след 5 години, при втори опит успяхме. Макар и не лесно.
Има и по-хубави снимки в нета, вече има и много информация за този кладенец. Той стана известен и след едно предаване на Нешънъл Джиографик. Вече доста хора го посещават.Защо пиша този текст? Може би информацията ще бъде полезна на някого. Въпреки че доста хора го посещават е все така трудно да се намери кладенеца. Няма екопътека до него, видяхме само 2 самоделни табели от някой добър човек, че сме в правилна посока. Теренът е изключително труден заради буйната растителност, клони, лиани, тръни, коприви по "пътеката" . Ходете само с дълги панталони и ръкави и с туристически обувки. Една част през която се минава е това:
Друга част са треви и коприви до кръста.
Преписах си на лист описанието на пътя от Друми в думи, но според това описание, ние минахме по друг маршрут. Защо? В блога се описва, че след язовирната стена се минава по мостче. Мостчето се виждаше вляво но не видяхме никаква пътека да води след него, а само една стръмнина. Така че в края на язовирната стена прескочихме оградата вдясно и тръгнахме по утъпканата пътечка както миналия път. Може би и сега нямаше да намерим кладенеца, но както казах, вече имаше някакви утъпкани следи, преминава се през телената ограда, но язовира остава зад гърба ни, а не вдясно. Стига се до каптаж и оттам вече по пътечката около 5 минути нагоре. На връщане минахме по друг маршрут, заговорихме се с група хора, които след кладенеца тръгваха по пътеката направо да посетят "най-силно енергийното място в България":). Решихме да ги последваме. Това енергийно място така и не бе открито, но пътеката преминаваше в приятен коларски път
и връщането не бе толкова трудно. Коларският път има разклонения, така че щяхме да се загубим, ако не следвахме групата пред нас. Излязохме 100-тина метра преди древното гробище,покрай което се минава и на отиване.
Успех на бъдещите откриватели!
неделя, 30 юли 2017 г.
сряда, 26 юли 2017 г.
Минорно
Като изсъхнало листо
на вятъра се вея...
Безветрие -
лежа в прахта.
Надеждата за
животворен дъжд
и тя нанякъде се запиля...
на вятъра се вея...
Безветрие -
лежа в прахта.
Надеждата за
животворен дъжд
и тя нанякъде се запиля...
вторник, 23 май 2017 г.
събота, 8 април 2017 г.
На пет минути от рая
Изгубих се в зелената шир,
Опияних се от цветния пир,
Потънах в синьото на безкрая…
Душата - на пет минути от рая.
петък, 27 януари 2017 г.
Любовта умира
© Duy Huynh
Когато денят настава,
мечтите избледняват.
Любовта умира, когато
в мечти храна не намира.
Неутолим копнеж остава само
по любов неизживяна...
четвъртък, 5 януари 2017 г.
Небето
снимка
Jorge D.R
пред прозореца
студен вятър
небето го няма
мълчание носи
песента
на самота
ти излизаш
навън в безкрая
без надежда
в страната
без хоризонт
се губиш
в следата от вчера
върви споменът
срещу забравянето
на сутринта
се появява усмивка
от пустошта
светлина над леда
отразява твоята душа
небето е в тебJorge D.R
събота, 24 декември 2016 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)


