вторник, 26 август 2014 г.

Надежда

Три вариации от трима автори:

***
Мъртви мечти

Каня се да пусна корени
и да опаковам чувства в кутии

Не може още дълго
да продължава така

Блестенето на хоризонта
се засили и
ежедневно падат
мъртви мечти от небето


Gerhard Rombach

***
218

Нося ги в мен.
От месеци те растат.
Независимо дали са желани.

С времето постепенно
искат да изскочат от мен
за да оживеят.

Това са моите чувства
които биха могли да са твои деца 
ако сърцето ти не бе толкова студено
като цитираният от теб параграф.

Gerhard Feil
Коментар на автора във фейсбук в отговор на читател:

"Надеждата е един жалък дилетант, който не  отдава значение на предпазването и не иска да знае нищо за отговорността. Чувствата, в които човек се задълбочава, са му скъпи на сърцето като деца.  Да трябва да се откажеш от тях, преди да са видели слънчев лъч, прилича на аборт."

***



Трите камъка

„Колко дълго мога да живея още,
ако загубя
надеждата?”
питам  три камъка.

Първият камък казва:
„Колкото минути можеш
да задържиш дъха си под вода
и още толкова години.”

Вторият камък отговаря:
„Без надежда можеш да живееш още
толкова дълго, колкото ти
искаш да живееш без надежда.”

Третият камък се смее:
„Това зависи от това, какво ти
наричаш  още живот,
когато твоята надежда е мъртва.”

Erich Fried


                             Duy Huynh

петък, 22 август 2014 г.

Диви гъски

                                          Karl Söderlund: The Boathouse

Есента приближава
и ме тегли на юг

Дивите гъски отново 
се събират  край езерото

Дали ще ме вземат със себе си
тази година -

или поне
мечтите ми?

Gerhard


вторник, 19 август 2014 г.

Само една приказка

                                      ©Galina Pavlova: Music
За някой който тръгнал
да се учи да обича

Той попитал потока:
ти ромониш толкова весело -
влюбен ли си? 

Той попитал вятъра:
Ти галиш толкова нежно страните ми -
влюбен ли си?

Той попитал славея:
Ти пееш прекрасно изпълнен с копнеж -
влюбен ли си?

От никого не получил отговор
но когато се огледал,
тя стояла пред него
и нямало нужда вече 
да пита

Gerhard

 

понеделник, 11 август 2014 г.

В чакалнята

                                      ©Galina Pavlova: Dilema 2
Животът
този зъл шегобиец

ни караше да се надяваме
в младостта

остави ни 
в чакалнята

и ни забрави

Gerhard     

сряда, 6 август 2014 г.

Понякога



Понякога пътуваме
до непознати места
но често само
в едно друго състояние
на собствената душа.

Понякога сменяме
познатия път
но най-често само
нашето мнение
и предразсъдъци.

Понякога мечтаем
за чужди брегове.
Тогава вятърът
утихва в тревата.
За един момент
чуваме пеперудите.
И си мислим,
че сме вкъщи.

Jorge.D.R 

                                                             снимка