Да се изясним!

Ако някой Ви отнеме разума

или грабне сърцето,   

това далеч не е причина,

да го заявявате в полицията.

И ако сърцето Ви е било разбито,

това не е материална щета.

Ако според Вашите показания

са Ви изчезнали

приятни чувства,

вярата в бъдещето

и желанието да продължите

със сегашния си начин на живот:

Тук, в "Бюрото за намерени вещи",

не е предадено нищо такова.

Gerhard Feil

Би трябвало

© Rafal Olbinski

Би трябвало да има път

който води към теб

Би трябвало да те има

Gerhard

Чужда планета

Колекционираш ли стихове,
както други събират готварски рецепти,

плачеш ли
на валсове на Шопен,

мечтаеш ли
за вечна любов?

Тогава това също не е
твоята планета.

Gerhard

Невидими листове

© Anne Julie Aubry

Загубих се далеч
ледени цветя 
са мои придружители
и думи без надежда

пиша ги с невидимо мастило
върху невидими листове
само този когото обичам
може да ги прочете

Gehard

Не виждаш ли

Christian Choisy: Couples Poses II

Защо питаш дали съм аз този
който е нещастен
и пише тъжни стихове

Защо вярваш че аз съм този
който копнее
и търси любов

Не виждаш ли
моя двойник -
този с тъжните очи?

Gerhard

Буркан, пълен с щастие

Идеята за този буркан дойде от тук и много ми допадна. Ще записвам на листчета всички хубави неща, които ми се случват през новата 2013 година и ще ги слагам в един буркан. Пожелавам си да се напълни до следващия 31 декември!

И на вас, скъпи приятели, пожелавам също буркан, пълен с щастие!

Дневниците на три години

Метална скулптура на David Kracov

 

 

Днес блогът ми става на три години. Детските рождени дни трябва да се празнуват, нищо че много ми се спи. От Бъдни вечер имам една гостенка /мишчица/, която ми хортува по цяла нощ и понеже ме е страх да не станем прекалено интимни, да се качи при мен в леглото, си будувам. Опитвам се да я плаша със светване на лампата, даже и капанче и заложих, но тя изяде саламчето и продължава да се разхожда...:)

Та да се върна на рождения ден. Ама какво да ви кажа, уважаеми читатели. Старая се да не съм една от тези /сентенцията е на един от любимите ми автори/: "Учудващо колко много хора, които няма какво да кажат, го казват във  формата на стихове" или на нещо друго. Знаете, че рядко пиша нещо мое, най-често превеждам това, което ми е харесало и отговаря на моментното ми състояние. Или пък да се похваля със снимки, къде съм била, малко цветенца, малко природа.

Отворих статистиката да видя какво най-много се чете в този блог. Най-интересни са " Женският и мъжкият мозък", както и различни  шеговити писания за мъжа и жената. Логично, темата за различното мислене и поведение на жената и мъжа, за секса, вълнува всинца ни, но не забравяйте, че под всички тези неща стои етикет "хумор", тоест, не е действително, малко може би.

На второ място най-четена е "Любовна история в пътни знаци". Пак логично - в България почти всеки, като навърши 18, изкарва и шофьорска книжка и му купуват кола, или поне една трошка. Така е, животът изисква да сме мобилни.А и пак става дума за мъжа и жената. Ама вие от КАТ, направете си така сайтовете с пътните знаци и ЗДП, че в търсачките да излизат първо те, а не тая глупотевина. Пък после се чудите, че толкова много пътни произшествия.

На трето място по четивност в дневниците е статията "Върви, народе изродени...". Ясно защо: у нас всеки разбира от всичко, най-много от политика и образование. Не случайно българска е поговорката "Не ми давай акъл, пари ми дай". Или пък не, може би защото става става дума и за прашки, та пак да си дойдохме на търсеното.;) Хайде да не ставам прекалено отегчителна, а да празнуваме.

Момент, още нещо: южнокорейците са на 10-то място сред читателите на блога. Абе знаех си, че има някаква българска следа, най-вероятно от  "Дневниците"са се вдъхновили корейците за тоя тотален хит Gangnam Style;)))