ти събираш
моите
разпилени мечти
в твоята
усмивка
плътно до
надеждата
строиш нова
къща
от думи на
бъдещето които
живеят под дъгата
съвсем далеч
от пропастта
учиш ме да
се вслушвам
в меките
тонове които
трептят зад
цветовете
съвсем близо
до живота
проправяш
зад всеки край
един нов път
който
запълва
междинни пространства
с любовни
мелодии
полагаш щастие
върху кожата ми
караш
пустинята ми да оживее
и отново ти
вярвам
против всякакъв разумJorge D. R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар