"Дали вече да тръгвам?"
Колебаейки се Септември погледна надолу към земята. Беше по лятному топло и не му направи впечатление хората да жадуват за есента.
"Сигурно идвам твърде рано", каза тихичко той. "Те там долу ще се разсърдят".
Той погледна внимателно към града.
Там! те се забавляваха в басейните и на различни фестивали, наслаждаваха се на дните, седейки в улични кафенета, по стърнищата децата пускаха пъстри хвърчила, а в градините цареше пъстро лятно настроение. "Моят колега Август не дава вид да предаде месечният скиптър. Не, той глези земята с една извънредна порция 'лято'. Мисля да почакам още мъничко и...
- В никакъв случай!- тросна му се Октомври. - Нашето есенно време настъпва и едно от твоите задължения е да изгониш тоя надут самохвалко Август. Той винаги ни причинява ядове и не отстъпва мястото си. Винаги обърква нашите планове.
- Вярно е! - вметна раздразнено иначе тихият и мирен Ноември. - Живей, но остави и другите да живеят. Това важи за всеки от нас. Животът на лятото за тази година е приключил. Също и ние, есенните месеци, имаме своите прелести. Нищо, че хората не ни поздравяват така радостно като колегите от пролетта, лятото и зимата.
Септември погледна жалобно двамата си есенни колеги.
- Прави сте, но аз съм този, който среща първото недоволство на хората - почти плачеше той. - И това ме прави винаги тооолкова нещастен!
- Септември може да е и хубав - утешаваше го Февруари. - Ако е един усмихнат Септември.
- И не казват ли също много хора, че си 'Май на есента' ?- попита Май. - Трябва да приемаш това като комплимент.
- Колко хубаво звучи това! И колко подходящо! - кимна одобрително Декември. - Те бързо ще разберат с каква прелест и живот си изпълнен. покажи им го!
- Да! - извикаха в хор другите месеци.- Покажи им го! Бъди смел!
Септември кимна. И тръгна. Колебливо се промъкваше из земята и я покриваше с милиони сребристо блестящи нишки на циганското лято и с меки, нежнорозови воали мъгла повиваше долините. Обрисува връхчетата на листата с първите жълти и червени ивици и разпръсна своя вълшебен прах над цветята, а те му благодариха с наситени сини, виолетови, жълти, керемидени и тъмночервени цветове.
И както всяка година дойде денят, когато някой от хората каза "Съвсем бях забравил, какъв чар има септември..." и много други се съгласяваха кимайки.
Това беше денят, в който Септември си пое дъх смеейки се и Август засрамено се изниза.
Чудесно!!! :)
ОтговорИзтриване