 |
| © Susanne Beek_pixelio.de |
като утринна мъгла
която се разтваря в слънцето
избледнява споменът
за теб
Само понякога още
сърцето ми иска
да престане да бие
и старите рани
пак се разтварят
Тогава поглеждам
в мъглата
и се надявам напразно
че ти вървиш
към мен
Gerhard
Няма коментари:
Публикуване на коментар