неделя, 15 януари 2012 г.

Риза от мечти

Уших си златна риза от мечти
облякох я и леко я прокъсах.
Недоловими някога очи
от себе си конче и вързаха...


Затуй, защото вярвам в чудеса
ревера и съших с надежда,
по ръбовете сложих синева,
в мъглата, тъй - да ме поглежда.


Наместо копчета поставих и звезди -
от тези дето никога не гаснат!
По шевовете хорските съдби,
успяха някак да напаснат.


Откраднах от безкрая аромат,
крила от моя ангел да рисувам.
На края от греха си взех за цвят
отдавна спрях да се преструвам.


Уших си златна риза уж с мечти,
а стана на живота ми подобна.
По мярка ми е (може би) почти...
Мечтите без размер са най-удобни...


автор: Ангела Пранарова

1 коментар: