понеделник, 5 септември 2011 г.

Из дивия запад

Но не в Америка, а една разходка из Трънско. Първо отидохме на Водопада край Трънска Врабча.
 А ето го и самият водопад. Чудесно място за отдих и цър-пър. Успяхме да заемем уединената масичка с огнище точно пред водопада. :)

А ето го и самия Гринго, създал удобствата за туристите около водопада. Добре е, че има и такива хора! Разпитахме го как да стигнем до Ябланишката екопътека и той ни заобяснява: "По пътеката по кльона, по клюна насам-натам,  ааа, те американците хвърлиха доста пари там, много е убаво!" и дали защото беше вече мотан или по природа малко смотан /имам предвид, че не може да обяснява, не друго ;)/не можахме да го разберем. Не разбрахме даже, дали е оправен пътя до Банкя " даа, булдозери, камиони..." , но иначе прати много поздрави на жена му "може да е в кръчмата".
 Запалихме колата и отидохме до с. Банкя, Трънско!!! Пътят е кофти, оправят някакво свлачище, но друго нищо.
И там доста зор видяхме, докато ни упътят за екопътеката. Ако сте решили да отидете, веднага след моста при завода за бутилиране на минерална вода завийте вдясно, оставете си колата и тръгвайте нагоре до края на къщите. Малка изтъркана табела указва да завиете по трънясала пътека вдясно. Поколебахме се, дали е това, защото снимките , които бях видяла в интернет, показваха други красоти. Оказа се, че е това.  След трънаците влизате в приятна пътечка в горичка и след половин час започват хубави гледки.


 Някакви надписи, но не и такива, които да поясняват колко е дълга пътеката и докъде води. 
Изкачват се и такива стълби,  изгнилите дървени парапети не ги снимах. Но е ясно, че ако американците бяха хвърлили някаква пара тук и инвалиди щяха да могат да преминават. А иначе срещнахме доста туристи по пътеката, дори и чужденци.

Стигнахме само до този мост, не защото ни е  било страх да вървим нататък, а защото не знаехме, дали зад скалата пътеката продължава и какво още можем да видим. Пък и времето напредваше. На връщане разбрахме от други туристи, че имало още природни красоти.






Е, какво пък! Следващият път до края. :)

7 коментара: